ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№257
София, 16.03. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1387/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Г. против въззивното решение на Габровския окръжен съд № 56 от 13.05.2008 год. по гр. д. № 16/2009 год., с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против Н. С. Д. лично и като пълномощник на „Прони” Е. , гр. Г. за унищожаване на договор за заем от 12.04.2002 год. и ПСО № 1/08.02.2002 год.; ПКО № 4/19.02.2002 год.; ПКО № 5/19.02.2002 год.; ПКО № 6/19.02.2002 год.; и ПСО № 9/21.02.2002 год. на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД, поради измама.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса – при какви хипотези е приложим чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.), чл. 124, ал. 4 ГПК (ДВ бр. 59/2007 год.) за установяване истинността или неистинността на един документ и при какви нормите на ЗЗД, относно установяване недействителността на документи с правно значение. Поддържа, че съдебната практика е противоречи, като сочи решението на първоинстанцинния съд, отхвърлил иска по чл. 97, ал. 3 ГПК и въззивният съд, отхвърлил иска на правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В останалата част изложението съдържа съображения по съществото на спора.
Ответникът Н. С. Д. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е отхвърлен конститутивен иск за унищожаване на договор и приходно касови ордери намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че ищецът претендира унищожаване на договор и ПКО, поради въвеждането му в заблуждение от ответника, че с договора за заем се уреждат правоотношения във връзка с договора за съвместната им дейност „Бониге 2002” и ответникът е предоставил заема, не като физическо лице, а като пълномощник на „Прони” ЕООД. Относно съставените и подписани от ищеца ПКО също бил въведен в заблуждение, че ответникът е изплатил закупените за съвместната им дейност машини и затова е задължил дружеството с посочените суми. При тази правна квалификация, по съществото на спора съдът е посочил, че иска не е доказан. Договорът за заем е сключен между дружеството за съвместна дейност „Бониге 2002”, представлявано от ищеца и ответникът в качеството му на физическо лица, който предоставил паричната сума, според изясненото по делото, за закупуване на машини във връзка с дейността на гражданското дружество. Машините са били закупени и доставени, а стойността им заплатена на третото лице от ответника. Доказателства, че ищецът е въведен от ответника в заблуждение, че заема се предоставя от „Прони” Е. , собственост на дъщерята на ответника, по делото не са събрани. Съдът е посочил, че договорът е подписан от ищеца, като представляващ гражданското дружество, в договора няма неяснота, кой и в какво качество предоставя заема, не са установени в тази посока измамливи действия от страна на ответника, поради което, ако ищецът е проявил небрежност при подписването му, тя не може да се квалифицира в измама. Оспорените от ищеца ПКО са били съставени и подписани лично от него. Как и по какъв начин ответникът го е въвел в заблуждение, ищецът не е доказал, още повече, че заемът е бил предназначен за нуждите на гражданското дружество за закупуването на машини, машините са били доставени и заплатени от ответника на третото лице, което опровергава тезата на ищеца, че при съставянето на ПКО, за получени от ответника суми, машините не били заплатени. При тези съображения съдът е приел, че след като не е установен фактическия състав на основанието за унищожаване на договора и ПКО, поради измама, иска следва да се отхвърли.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос се свежда до правната квалификация на спорното право, предмет на иска и по-конкретно – кой трябва да определи правното естеството на претендираното право и следва ли съдът да се съобрази с правната квалификация на иска посочена от ищеца. С обжалваното решение този въпрос е разрешен в съответствие с трайната съдебна практика, а тя е в смисъл, че ищецът не е длъжен да сочи правното естество на претендираното от него правото. И да даде такава квалификация, тя не е задължителна за съда. Ищецът очертава спорното право, ч. основанието и петитума на иска, а съдът е длъжен да постави правната квалификация. Въззивният съд не е възприел посочената от ищеца правна квалификация по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) – иск за установяване неистинността на документ. Ръководен от фактическите обстоятелства и петитума на исковата молба съдът е поставил вярната квалификация на спорното материално право. Позоваването на противоречие между поставената правната квалификация от първоинстанционния съд и квалификацията на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не се разрешава противоречиво правен въпрос, който в първоинстанционното решение е разрешен по един, а във въззивното решение по друг начин. Смисъла на т. 2 е, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува друго влязло в сила решение, в което същият правен въпрос, при сходни обстоятелства, е разрешен по различен начин. Жалбоподателят не представя съдебна практика по поставения правен въпрос, обосноваваща приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на посоченото основание касационно обжалване не може да се допусне. При наличието на трайна съдебна практика, повдигнатият правен въпрос, няма значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 от 13.05.2008 год. по гр. д. № 16/2009 год. на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ