ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№9
София, 13.01. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 9 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2647/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. Г. против въззивното решение на Софийския окръжен съд № 12 от 04.03.2008 год. постановено по гр. д. № 591/2007 год., с което е оставено в сила решение № 16 от 26.03.2007 год. по гр. д. № 527/2006 год. на Ботевградския районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя за делба на първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда построена в УПИ *Х-2194 в кв. 52 по плана на Ботевград, състоящ се от баня, тоалетна, антре, дневна с трапезария, кухня, три спални, заедно с 1/2 идеална част от мазе под съществуващата стара част на сградата (за другата 1/2 идеална част от мазето въззивният съд е обезсилил решението като постановено свръх петитум) и за делба на тавански етаж от двуетажна масивна жилищна сграда построена в УПИ *Х-2194 в кв. 52 по плана на Ботевград, състоящ се от коридор, баня с тоалетна, кухненска ниша, дневна, три стаи и мазе под постройката.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че в противоречие с установената съдебна практика въззивният съд е приел, че пристройката към първи жилищен етаж и достроеното към таванския етаж на съществуващата жилищна сграда нямат самостоятелен характера и върху тях не могат да възникват вещни права, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовал се е и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да изложи съображения по приложението на разпоредбата. Изложени са и съображения за нищожност на нотариален акта за поправка на нотариален акт за суперфиция, каквито доводи не са били навеждани в исковата молба.
Ответниците С. Т. В., В. Т. Д. и П. Б. Д. не са подали писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск за делба, както и че обжалваемия интерес не е под 1000 лв., намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска за делба, съдът е приел, че първата ответница, бивша съпруга на жалбоподателя не е станала собственица по договор за дарение от родителите си върху първи етаж от процесната жилищна сграда поради нищожност на договора, сключен в противоречие с разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗТСУ (отм.). Посочено е, че пристроените към първия етаж две стаи в източна посока въз основа на безвъзмездно отстъпено право на пристрояване от родителите в полза на първата ответница, с оглед вида и предназначението на изградените помещения нямат характер на самостоятелен жилищен обект предвид изискванията на чл. 40 във вр. с чл. 37 и чл. 38 от Наредба № 5/1977 год., поради което върху пристроените помещения не е възникнало право на собственост в полза на тази ответница, респ. в полза и на ищеца, тогава неин съпруг. Тези помещения са присъединени към съществуващия първи етаж, собственост на трети лица – родителите на ответницата. Прието е още, че първият етаж не е придобит от съпрузите на основание десет годишно давностно владение, поради липса на убедителни доказателства етажа да се е владял единствено от семейството на ищеца с намерение за своене по отношение на собствениците му, за които има данни, че също са обитавали имота. Относно таванският етаж, също предмет на иска за делба, съдът е посочил позовавайки се на доказателствата по делото и заключение на техническа експертиза, че този етаж не отговоря на изискванията за жилище съобразно строителните правила и норми и в одобрения проект за дострояване на сградата е отразен като нежилищен етаж. При тези данни съдът е приел, че таванският етаж не е самостоятелен обект на собственост и придобиването му по давност е изключено, а от събраните по делото доказателства е установено, че той не е бил ползван от семейството на ищеца. В този етаж живеела майката на ответницата.
С оглед изложението и данните по делото същественият материалноправен въпрос, за който се поддържа, че е разрешен от съда в противоречие с установената съдебната практика се отнася до характера на извършеното по време на брака между ищеца и първата ответника пристрояване към първия етаж на съществуваща жилищна сграда и на тавански етаж – нежилищен по проект и по изпълнение, с оглед на което може ли построеното да бъде обект на самостоятелна собственост в случая, обект на съпружеска имуществена общност, а при прекратяване на брака обикновена съсобственост между бившите съпрузи.
Разрешеният от въззивният съд материалноправен въпрос е съществен, като относим към установяване съсобствения характер на имота, без който не може успешно да се проведе иска за делба с предмет, преобразуващо право на съсобственика да иска прекратяване на съсобствеността. Този въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие със установената съдебна практика, както се поддържа в Изложенито, към което няма приложени други съдебни решения дали различно разрешение от възприето от съда по настоящият иск за делба. Когато по време на брака е изградена постройка, респ. пристройка към съществуваща сграда, тя би могла да стане семейна имуществена общност само, ако може да бъде обект на отделна самостоятелна собственост от собствеността на мястото, респ. от собствеността на сградата изключителна собственост на другия съпруг. Когато се касае до постройки, респ. пристройки, които нямат самостоятелно предназначение, а са построени и предназначени да обслужват съществуващата сграда, изключителна собственост на другия съпруг (в случая собственост на трети лица), изграденото не може да бъде обект на самостоятелна собственост и не става общо имущество на двамата съпрузи, макар да е било построено по време на брака им. Такива обекти остават собственост на собственика на недвижимия имот, респ. на собственика на съществуваща сграда, а съпругът несобственик може да търси правата си във връзка с изграденото по общия ред.
Въпросът за съсобствеността върху постройки, които нямат самостоятелно предназначение, изградени по време на брака, няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по този въпрос има трайно установена съдебна практика, с която въззивното решение е съобразено. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика или необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски окръжен съд № 12 от 04.03.2008 год. постановено по гр. д. № 591/2007 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ