ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№811
София, 10.07. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 7 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 631/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 КТ.
Образувано е по касационна жалба на Специализирани б. за рехабилитация – Национален комплекс” ЕАД гр. С., Ф. гр. К. против въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 30.01.2009 год. по гр. д. № 387/2008 год., с което на основание чл. 200, ал. 1 КТ жалбоподателят е осъден да заплати на П. И. Н. още 2000 лв. към присъдените от първоинстанционния съд 3000 лв. или общо 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания от професионалното му заболяване „двустранен раменен периартрит в трайна клинична ремисия” признато с Експертно решение № 0* от 14.11.2006 год. на ТЕЛК за Общи и професионални болести при Университетска болница – МБАЛ „Свети И. Рилски” ЕАД гр. С. със законна лихва върху сумата, считано от 29.01.2007 год. до окончателното и изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешен материалноправен въпрос относно дължимостта на обезщетение за заболяване признато за професионално без причинна връзка с изпълнение на трудовите задължение при работодателя-ответник, както и въпроса за размера на обезщетението, когато не е определен процент на неработоспособност и заболяването е в процес на ремисия. Тези въпроси разрешени от съда с обжалваното решение се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът П. И. Н. не е подал писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е уважен иск по чл. 200, ал. 1 КТ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Наведеното в изложението основание за допускане на касационно обжалване, с оглед поставените материалноправни въпроси, не е обосновано и следва да се остави без последствия. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допуска касационно обжалване, когато е разрешен материално правен или процесуално правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено съм отстраняване на противоречива съдебна практика или необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото предпоставя непълнота на закона, необходимост от тълкуването му, което ще доведе до отстраняване непълнота или неяснота на правната норма. Поставените в изложението материално правни въпроси не касаят приложното поле на т. 3-та. Разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ не е нова, не се налага да бъде тълкувана, по приложението и има установена трайна съдебна практика, която не се налага да бъде променена.
Извън горното следва да се посочи, че въззивният съд е действал в съответствие с трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 200, ал. 1 КТ. Професионалният характер на заболяването на ищеца по смисъла на чл. 56 Кодекса за социално осигуряване (КСО) е установен по реда предвиден с Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, към който препраща чл. 63 КСО. Обсъдено е влязлото в сила експертно решение на ТЕЛК, задължително за всички лица, органи и организации в страната – чл. 15, ал. 2 от Наредбата, установило причинната връзка между заболяването на ищеца „двустранен раменен периартрит” и трудовия процес при работодателя (ищецът е работил като масажист повече от 39 години, от които в периода юли 1977 – октомври 2006 год. в ответния филиал), с което е доказан професионалния характер на болестта. При определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди решаващият съд се е ръководил от принципа за справедливост въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е извършил прецизна оценка на всички обстоятелства, включително и състоянието „ремисия” на заболяването, което не е равнозначно на липса на заболяване – изслушана тройна медицинска експертиза.
Изложеното сочи, че не е установено приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалвано, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.01.2009 год. по гр. д. № 387/2008 год. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ