ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№372
София, 31.03. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 160/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Н. против въззивното решение на С. окръжен съд № 186 от 26.06.2008 год. по гр. д. № 220/2008 год., с което е оставено в сила решение № 58б от 10.05.2007 год. по гр. д. № 1819/2006 год. на К. районен съд, с което е постановено детето К. Ц. Ч. да живее при бащата Ц. К. Ч., който да упражнява и родителските права по отношение на детето с право на майката Р. Х. Н. да поддържа режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, и 30 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на бащата, като Р. Х. Н. е осъдена да заплаща на Ц. К. Ч. като баща и законен представител на детето К. месечна издръжка в размер на 40 лв., считано от датата на влизане на решението в сила със законните последици.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е постановил решението си в нарушение на т. 19 на Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС, задължаваща мотивите на въззивния съд да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, предвид твърдението, че съдът не е обсъдил всички доказателства събрани в хода на делото и твърдение, че е постановено в нарушение на т. 12 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 год. постановяваща, че грешките при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, поради нарушаване на логически, опитни или научни правила представляват нарушаване на съществени процесуални правила по чл. 188, ал. 1 и ал. 2 и чл. 157, ал. 1 и ал. 3 ГПК (отм.) – основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Ц. К. Ч. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е разгледан иск с правно основание чл. 71, ал. 2 СК, неоценям по характер намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по допускане на касационно обжалване се поставя, като съществен процесуалноправен въпроса за задължението на въззивната инстанция да изготви собствени мотиви, които да отразят собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и вследствие на тази решаваща дейност да направи констатация за наличието на пълно или частично съвпадение с изводите на първата инстанция – т. 19 на Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВСК – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за касационно обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е нарушил задължението си, като инстанция по съществото на спора, да извърши самостоятелна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, да изведе собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и да отрази в мотивите си констатацията за пълно или частично съвпадене или несъвпадане на изводите му с тези на първата инстанция, поради което не може да се приеме, че с обжалваното решение, съдът е нарушил изискванията визирани в т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, представения по делото социален доклад на Д. „С” при Община гр. К. и въз основа на извършения анализ е направил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Мотивите на съда отразяват негова решаваща дейност по съществото на спора, а не дейност на контролно проверяваща първоинстанционното решение инстанция. Решението не е постановен в противоречие с т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 год., което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението се поддържа, че решението е постановено в противоречие и с т. 12 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС. Цитираната т. 12 е отменена с Тълкувателно решение № 2/02.07.2004 год. на ОСГК на ВКС, с което необосноваността е въведена като самостоятелно отменително основание. При наличието на такъв порок на решението на въззивния съд са посочени правомощията на касационния съд. Тези правомощия касационният съд може да упражни в производство при проверка правилността на въззивното решението по чл. 281 ГПК.
Не са налице и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешен съществен материално правен или процесуално правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. В изложението това основание само се цитира, без да е развито, поради което липсват предпоставки за обсъждането му, като основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186 от 26.06.2008 год. по гр. д. № 220/2008 год. на С. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ