ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№154
София, 12.02. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 9 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1273/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Е. А. против въззивното решение на Софийски градски съд от 06.01.2009 год. по гр. д. № 2125/2007 год. в частта, с която е оставено в сила решение от 17.01.2007 год. по гр. д. № 4281/2006 год. на Софийския районен съд, с което иска на жалбоподателката против Д. Ф. Ч. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно пътно транспортно произшествие по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер 200 лв. до пълния претендиран размер 2000 лв.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя материалноправния въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане като поддържа, че разпоредбата е приложена формално без да са обсъдени всички относими доказателства, въпрос разрешен в противоречие с представена съдебна практика – решение по гр. д. № 1265/1999 год. на ВКС и решение по н. д. № 1322/1969 год. на ВС, с което обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по иск по чл. 45 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това се отразява върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на морално увреденото лице за претърпените от него морални вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението, с което поставеният материалноправен правен въпрос е разрешен в противоречие с трайно установената съдебна практика при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане, който в настоящият случай е занижен. В този смисъл е и представената съдебна практика, задължаваща съда да определи такъв паричен еквивалент на претърпените болки и страдания, който справедливо да възмезди увреденото лице.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.01.2009 год. по гр. д. № 2125/2007 год. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, претърпяно пътно транспортно произшествие по чл. 45 ЗЗД, за разликата над уважения размер 200 лв. до предявения размер 2000 лева.
УКАЗВА на С. Е. А. в едноседмичен от съобщаване на определението да внесе по сметна на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 48 лв. и да представи доказателства по делото.
След внасяне на определената държавна такса делото да се докладва на председателя на трето г. о. за насрочване.
Определението за допускане на касационно обжалване не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ