ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№147
София, 11.02. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 9 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1255/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. прокуратура гр. Х. против въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 173 от 22.06.2009 год. по гр. д. № 209/2009 год., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. В. П. обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно воденото срещу него наказателно производство по сл. дело № 112/1999 год. на О. следствена служба Х. в размер на още 3500 лв. (над присъдените от първоинстанционния съд 1500 лв.) или общо 5000 лв. със законна лихва от 29.09.2006 год. и оставил сила решението на Х. районен съд № 172 от 17.12.2008 год. по гр. д. № 100/2008 год. в частта, с която иска е отхвърлен над 5000 лв. до пълния претендиран размер 10 000 лв.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че размера на присъденото обезщетение е завишен, не е приложен чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ за съпричиняване на увреждането от страна пострадалото лице, както и че лихвата не била присъдена от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното преследване – основание за приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като посочените въпроси били разрешени с обжалваното решение в противоречие с ТР № 3/22.04.2005 год. на ОСГК на ВКС.
В писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът Д. В. П. излага съображения за липса на мотивирани основания за допускане на касационно обжалване и поддържа по същество правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е уважен иск за парично вземане по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и редовна.
Поставеният материално правен въпрос относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, касае приложението на чл. 52 ЗЗД и въведения с разпоредбата принцип за справедливост. Въпросът е относим към правния спор, но не е разрешен с обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика – т. 11 на ТР № 3/22.04.2005 год. на ОСГК на ВКС.
Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, в случая приключило с прекратяване на наказателното производство, продължило повече от 7 години, поради недоказаност на обвинението, безспорно е свързан с критерия справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерии настъпилата вреда се съизмерява, съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. Доколкото съдът е разгледал всички относими към спора доказателства, свързани с реално претърпените морални вреди – времетраене на разследването, значително надхвърлило разумния срок за разглеждане на наказателни дела, през което пострадалото лице е търпяло неудобства и ограничения на гражданските си права, рефлектирало върху неговия авторитет и самочувствие, върху засиленото му чувството за чест и достойнство, върху психиката и здравето му – станал затворен, необщителен, започнал да вдига кръвно налягане, обжалваното решение не е постановено в противоречие с изискванията на задължителната съдебна практика, тъй като е спазен подхода при определяне размера на обезвредата. Съдът е присъдил обезщетението само за тези вреди, които са в причинна връзка с незаконното обвинение, без да са били доказани обстоятелства ищецът виновно да е допринесъл за увреждането. По този начин паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост, чрез който е постигнато еквивалентно възмездяване на морално увреденото лице за претърпените морални вреди.
Въпросът за началния момент на забавата и съответно на дължимостта на лихвата за забава върху обезщетението с обжалваното решение е разрешен съобразно т. 4 на ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС – от влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното производство. На този въпрос – влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство с обжалваното решение е отделено специално внимание, като съдът е развил и съображения, какво би станало и как би се процедирало, ако постановлението бъде отменено.
От изложеното е видно, че не са установени условия за прилагане на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на обжалваното решение до касация, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 173 от 22.06.2009 год. по гр. д. № 209/2009 год. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ