ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1055
София, 10.08. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 7 август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 878/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Ф. Д. против въззивното решение на Бургаския окръжен съд № V* от 19.12.2008 год. по гр. д. № 515/2008 год., с което е оставено в сила решение № 782 от 24.04.2008 год. по гр. д. № 2266/2007 год. на Бургаския районен съд, с което брака между С. А. Д. и И. Ф. Д. е прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, упражняването на родителските права по отношение на детето И. И. Д. , родена на 10.06.1998 год. са предоставени на майката, определен е режим на лични отношения между детето и бащата, с право да го вижда и взима всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 часа до 18.00 часа, както и един месец през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката, бащата е осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и законна представителка, месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от завеждане на делото 14.09.2007 год. със законните последици и ползването на семейното жилище – апартамент на ул. „П” № 37, гр. Б. е предоставено на майката и детето.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че решението в частта относно определените мерки за упражняване на родителските права върху детето от майката, режима на лични отношение между детето и бащата и ползването на семейното жилище е постановено в противоречие с представена съдебна практика – решение по гр. д. № 53/2008 год. на Върховния касационен съд и решение по гр. д. № 344/1999 год. на Върховния касационен съд и двете по приложението на чл. 106 СК и в нарушение на Е. конвенция за закрила на детето, К. за закрила на детето на ООН и чл. 3 от Закона за закрила на детето.
Ответницата С. А. Д. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липса на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалва по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е разгледан иск за прекратяване на брак по чл. 99, ал. 1 СК и искове по чл. 106 СК и 107 СК всички неоценяеми намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа, че решението в обжалваната му част е постановено в противоречие с представена съдебна практика по приложението на чл. 106 СК, както и при неправилно приложение на закона, приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 СК.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението в частта, относно определените мерки за упражняване на родителските права, режима на лични отношение между детето и родителя, който няма да упражнява родителските права и ползването на семейното жилище. При постановяване на решението в посочената част, съдът се е ръководил от задължителната съдебна практика установена с П. № 1/12.11.1974 год. на Пленума на ВС относно обстоятелствата, които имат значение за определяне на мерките по чл. 106 СК и определяне на мерките относно личните отношения между децата и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права. Съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето И. , понастоящем на 10 навършени години, като е съобразил родителските качества на този родител, полаганите от него грижи и умението за възпитание, възрастта и пола на детето, както и неговото желание да остане да живее с майката, привързаността между майката и детето, възможността този родител да получа помощ от трето лице – баба по майчина линия, която живее заедно със семейството. При преценката на тези обстоятелства съдът е приел, че с оглед защита интересите на детето, майката се явява родителят, комуто следва да се предоставят мерките за упражняване на родителските права. В този смисъл е и представеното съдебно решение по гр. д. № 53/2008 год. на ВКС, в което интереса на детето е изведен приоритетно при възлагането на родителските права и определяне режима на лични отношения с другия родител. В настоящия случай съдът е определил обичайния режим на лични отношение между детето и родителя, на когото не са предоставени родителските права, като е преценил, че не са установени обстоятелства, които да налагат неговото разширяване. Интереса на детето винаги е конкретен и това се обуславя от конкретните обстоятелства, които за всеки отделен случай са различни. След като, при разрешаването на посочените въпроси, съдът се е придържал към установените с посоченото П. на ВС критерии, решението е постановено в съответствие със задължителна съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта относно упражняването на родителските права и определения режим на лични отношения между детето и бащата-жалбоподател. По този начин стои и въпроса за ползуването на семейното жилище. Съдът се е придържал към установеното с П. № 12/28.11.1971 год. на Пленума на ВС, относно понятието за „семейно жилище” и от посоченото в т. 9 и т. 11, където е казано, че съдът разрешава спора за ползването на семейното жилище след развода, като изхожда от наличната жилищна площ, без да допуска преустройства, нито да изменя предназначението на отделните помещения (т. 9), както и когато семейното жилище не може да се разпредели за ползване поотделно от съпрузите, съдът го предоставя на единия от тях, като се ръководи от критерийте в чл. 107, ал. 1 СК (т. 11). В настоящия случай, макар жилището да е на площ от 130,53 кв. м от него не могат да се обособят две отделни жилища, според заключение на изслушана съдебно – техническа експертиза без значителни преустройства. От друга страна отношенията между бившите съпрузи са конфликтни (съпругата е напускала два пъти жилището, след пиянство на съпруга), което изключва разпределяне на жилището за съвместно ползване между страните. При тези обстоятелства, изхождайки от критериите на чл. 107, ал. 1 СК съдът е приел, жилището следва да се ползува от родителя, който ще упражнява родителските права. Не е нарушена и т. 6 от посоченото П. на ВС, тъй като съпругата няма друго жилище в същото населено място, годно да задоволи нейните и на детето жилищни нужди. Същата притежава ателие, което ползува за офис, и няма жилищен характер.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са установени предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, респ. т. 3 ГПК (точно прилагане на закона и развитие на правото) за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V* от 19.12.2008 год. по гр. д. № 515/2008 год. на Бургаския окръжен съд, в частта му относно упражняването на родителските права, определения режим на лични отношение и ползването на семейното жилище.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ