ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№788
София, 23.07. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 297/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община гр. П. против въззивното решение на Пловдивски апелативен съд № 279 от 23.10.2009 год. по гр. д. № 806/2009 год., с което е потвърдено решение № 1* от 25.05.2009 год. по гр. д. № 1028/2008 год. на Пловдивски окръжен съд, с което Община гр. П. е осъдена да заплати на Н. В. А. и на М. В. А. на всеки един по 1206,55 лв. за всеки един от месеците от август 2003 год. до декември 2004 год. включително, или за 17 месеца сумата 20135 лв. на всеки един, обезщетение за неоснователно обогатяване за периода 01.08.2003 год. – 31.12.2004 год. в размер на пазарния наем за недвижим имот – празно дворно място от 295 кв. м, съставляващо имот пл. № 4* който попада в парцел **** от кв. 61 по плана на Старинна градска част на гр. П., през който период са били лишени от ползите от имота, със законна лихва върху главниците считано от 25.02.2008 год. до изплащане на задължението и по 17 лв. на всеки един обезщетение за забава от падежа до предявяването на исковата молба.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение въззивният апелативен съд се е произнесъл в противоречие с решение от 26.05.2009 год. по гр. д. № 378/2008 год. на ВКС, с което е отменено решение на Пловдивски окръжен съд по гр. д. № 2298/2006 год., по спор между същите страни с идентичен предмет, но за различен периода и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за събиране на допълнителни доказателства свързани със статута на имота по кадастрален и териториално – устройствен план. Жалбоподателят не е посочил правния въпрос от значение за изхода на делото, който е разрешен противоречиво от съдилищата, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, в хипотезата на т. 3-та, на която се е позовал. В останалата част касационната жалбата съдържа съображения по съществото на спора, относими към правилността на обжалваното решение, които съставляват основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не за допускане на касационно обжалване. В допълнително изложение за допускане на касационно обжалване вх. № 613/02.02.2010 год. жалбоподателят излага съображения, относно проявена пасивност от ищците, след реституирането на имота да предприемат действия по завладяването му, както и твърдения, че общината не препятства неговото ползване и че фактическо не го ползва, поради което не дължи обезщетение. В изложението са цитирани мотиви от отменителното решение по гр. д. № 378/2008 год. на ВКС в частта, относно необходимостта да се изясни регулационния статут на процесния имот, без да е формулиран материалноправен въпрос от значение за изхода на делото.
Ответниците Н. В. А. и М. В. А. в писмен отговор на касационната жалба излагат съображения за липса на мотивирано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържат, че цитираното съдебно решение не може да се приеме за съдебна практика, тъй като е отменително.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (първоначално и допълнително) не съдържа правен въпрос от значение за изхода на делото, който да е обусловил решаващата воля на съда за основателността на иска, като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с решение по гр. д. № 378/2008 год. на ВКС, което по своя характер е отменително решение, с него не е разгледан и разрешен спора по същество, касаещ същия спорен предмет, между същите страни, но за предходен период. Простото изявление за наличие на противоречие, без да е посочен правният въпрос, по който съдилищата са се произнесли противоречиво, и който е от значение за изхода на делото, защото е обусловил решаващата воля на съда и неговите правни изводи по предмета на спора, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на изведен правен въпрос, който да определи рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, съобразно хипотезите на приложното поле по чл. 280, ал. 1 ГПК води до недопускане на решението до касационно обжалване. Касационният съд не може изхождайки от данните по делото, сам да изведе правния въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна и да наруши т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 год. по тъл. дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
В допълнителното изложение, жалбоподателят се позовава на проявена пасивност от ищците да владеят реституирания им имот и на твърдения, че Общината не им пречи и фактически не владее имота. Касае се до факти по съществото на спора, опровергани от доказателствата по делото, което жалбоподетялят не отрича в изложението. Ищците са подавали няколко молби до Община П. по дати от съда, посочени и в изложението) с искания за правно и техническо съдействие от ответника за владение на имота: записване на имота на тяхно име в документацията на Район „Централен”, издаване на разрешение за изграждането на масивна ограда, за прекарване на вода, канализация и електрифицирането му, за изработване на проект за изменение на ПУП, за регулация и застрояване на имот пл. № 4* кв. 61-нов по плана на Старинна градска част на гр. П., без доказателства тези искания да са били удовлетворени от Община гр. П..
В допълнителното изложение се сочи, че има неяснота по регулационния статут на имота, твърдения които имат отношение към изясняване фактическата обстановка по конкретното дело и съставляват основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че статута на процесния имота по кадастрален и териториално-устройствен план е изяснен, чрез изслушана съдебно-техническа експертиза – на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) кадастралната основа по кадастрален и регулационен план на града от 1971 год. е попълнена с нов имот пл. № 4* кв. 61-нов по плана на Старинна градска част гр. П., одобрена със заповед на Кмета от 1996 год. и попада изцяло в отреден парцел ****, кв. 59-стар, без да е урегулиран. Доколкото тези твърдения се свързват от жалбоподателя с решението по гр. д. № 378/2008 год. ВКС, с обжалваното решение те са изяснени.
По делото няма доказани съдебни разноски направени в касационното производство от ответниците по касационната жалба и такива не се присъждат.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 279 от 23.10.2009 год. по гр. д. № 806/2009 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ