ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№400
София, 20.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1632/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т” Е. гр. Р. против въззивното решение на Русенски окръжен съд № 278 от 27.07.2009 год. по гр. д. № 591/2009 год., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Ж. Д. С. сумата 1104 евро представляваща обезщетение за дневни разходи за командировки в страни от ЕС през периода 06.11.2008 год. – 26.01.2009 год. със законна лихва от предявяването на исковата молба 27.02.2009 год. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие с представена съдебна практика – Постановление № 1/85 год. на Пленума на ВС по някои въпроси за правомощията на втората инстанция по граждани дела и Тълкувателно решение № 71/70 год. на ОСГК на ВС по приложението на чл. 151, чл. 475, ал. 2 и чл. 485, ал. 2 ГПК (отм.) по процесуалноправните въпроси – каква е доказателствената сила на представените по делото три броя разходни касови ордери (РКО), по които ищецът е получил от ответника суми по повод негови командировки в ЕС и задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, тъй като в случая въззивният съд не е обсъдил изслушана пред първоинстанционния съд съдебно -икономическа експертиза. Поддържа се приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът Ж. Д. С. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е уважен иск за парично вземане по чл. 215 КТ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи иска на предявеното правно основание, след анализ на представените три броя РКО, с които работодателят броил посочени в тях парични суми за предстоящи командировки на ищеца в ЕС, неоспорени че са получени, въззивният съд е приел, че РКО не съдържат необходимите реквизити и не са оформени съгласно изискванията на Закона за счетоводството, няма данни да са осчетоводени и като частни документи не притежават материална доказателствена сила, която да обвързва съда, че тези суми са предоставени за покриване дневните разходи на ищеца по предстоящи задгранични командировки. Прието е още, че сумите са броени предварително, извън ноторно установената практика при командироването на шофьори на товарни автомобили извън страната, предварително да им бъде предоставяна парична сума за разходи за гориво, пътни такси, разрешителни и др., отчитането на които става при завръщането им, когато се изплащат и полагащите се дневни пари. При тези данни съдът е посочил, че процесните ордери не са достатъчно доказателство, за да се приеме, че показват изплащане на дължимите суми, предмет на иска, който уважил в предявения размер.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправни въпрос са относими към доказателствените средства и тяхното доказателствено значение за установяването на правно релевантни за спора факти по конкретното дело, което налага тяхното обсъждане и преценка, доколко са обусловили изхода на делото, поради което следва да се допусне касационно обжалване на решението.
Процесуалноправния въпрос, задължен ли е съдът при постановяване на съдебния акт да прецени всички доказателства по делото, с обжалваното решение е разрешен в противоречие с трайната съдебна практика, според която, съдът е длъжен да прецени всички относими и допустими доказателства, съвкупно, в тяхната взаимна връзка и зависимост, защото върху преценката на доказателствата, съдът изгражда своите констатации, че определени факти са се осъществили, а други не. Необсъждането на важни за изхода на делото правно и доказателствено релевантни факти, установени чрез допуснато доказателствено средство, каквото е заключението на вещо лице, дава основание да се приеме, че решението е постановено в противоречие със съдебната практика по поставения въпрос. Другият поставен от жалбоподателя правен въпрос, също от процесуално естество – дали съдът следва да приеме за доказани дадени факти, при наличието на определени доказателства (формална и материална доказателствена сила на документите), е свързан с първия въпрос, също основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 278 от 27.07.2009 год. по гр. д. № 591/2009 год. на Русенски окръжен съд.
УКАЗВА на „Т” Е. гр. Р. в едноседмичен срок от съобщаване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за допускане на касационно обжалване в размер на 43 лв. и да представи доказателства за това по делото.
След внасяне на определената държавна такса делото да се докладва на Председателя на трето г. о. за насрочването му.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ