ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№250
София, 15.03. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 816/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. П. против въззивното решение на Софийски градски съд № 490 от 07.01.2009 год. по гр. д. № 2752/2008 год., с което е оставено в сила решение от 08.05.2008 год. по гр. д. № 6215/2007 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против М. на в. р. – Национална служба „П” за заплащане на сумата 4510,23 лв. представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск общо в размер на 149 работни дни за периода от 22.05.2002 год. до 17.01.2006 год., със законна лихва от 17.01.2006 год. на основание чл. 229, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 153, ал. 3 ППЗМР (отм.).
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поставя материалноправния въпрос за приложението на чл. 354, т. 1 КТ – след като разпоредбата признава за трудов стаж и времето, от незаконното уволнение до възстановяването на работа, това поражда ли и право на платен годишен отпуск за този период. Поддържа, че с обжалваното решение разпоредбата е приложено неправилно, затова поставеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът М. на в. р. в писмен отговор поддържа липса на мотивирано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ по поставения матерниалноправен въпрос с твърдение, че по приложението на чл. 354, т. 1 КТ има утвърдена, безспорна съдебна практика, съобразена от съда с обжалваното решение, която няма основание да бъде променена, както и че разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване. Излагат се и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск за парично обезщетение, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят е претендирал изплащане на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при освобождаване от служба на основание чл. 229, ал. 4 Закона за министерството на в. р. ЗМВР (отм.) за периода 22.05.2002 г. – 17.01.2006 год., обхващаш времето от уволнението, признато за незаконно, до възстановяването му на работа в размер на 4510,23 лв. Искът е отхвърлен, като съдът е приел, че през исковия период ищецът не е престирал труд за ответника. Посочил е, че правото на платен годишен отпуск възниква в полза на лица, които през съответната година са предоставили работната си сила в полза на работодателя. При прекратяване на служебното правоотношение с ищеца, поради придобиване на право за пенсия за осигурителен стаж и възраст, ищецът е имал право на платен годишен отпуск от един работен ден, за което е получил обезщетение от работодателя. Фикцията на чл. 354, т. 1 КТ, според която времето от уволнението до възстановяването на лицето се признава за трудов стаж, въпреки че в този период служебното правоотношение не съществува, според съда не дава право на ищеца на платен годишен отпуск за същия период, затова и претендиранато обезщетение, като заместваща престация спрямо реално ползване на платен отпуск не се дължи.
Настоящият съдебен състав намира, че не са установени предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос, който с обжалваното решение е разрешен съобразно утвърдената съдебна практика на Върховния касационен съд, по приложението на чл. 224, ал. 1 КТ, аналогичен на чл. 229, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗМВР (отм.) и чл. 354, т. 1 КТ, която е в смисъл, че периода от незаконното уволнението до възстановяването на служителя се признава за трудов стаж (чл. 354, т. 1 КТ), но не поражда право на платен годишен отпуск и не се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за този период. Това е така, тъй като правото на платен годишен отпуск е последица от престиран труд за работодателя и има за цел възстановяване на работната сила. Затова, при възстановяване на работа, платеният годишен отпуск се определя отново, с оглед на реално положения труд занапред. В този смисъл са решенията на трето г. о. на ВКС по гр. д. № 2587/2003 год., гр. д. № 562/2003 год. и гр. д. № 3128/2008 год., последното постановено по реда на чл. 290 ГПК. При наличието на тази съдебна практика, повдигнатият въпрос по приложението на чл. 354, т. 1 КТ и по конкретно признаването на времето от незаконното уволнение до възстановяването на работа за трудов стаж, поражда ли и право на платен годишен отпуск за този период, няма значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 490 от 07.01.2009 год. по гр. д. № 2752/2008 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ