ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 101
София, 6.02. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 2 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4098/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца П. Д. Ш., по касационна жалба на ответника Окръжна прокуратура гр. В.и по касационна жалба на ответника Областна дирекция „Полиция” гр. В.против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 448 от 22.04.2008 год. по гр. д. № 2420/2007 год., с което е оставено в сила решение № 2* от 15.09.2007 год. по гр. д. № 1733/2006 год. на Варненския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на П. Ш. против Прокуратурата на РБ, Областна дирекция „Полиция гр. В. и Столична дирекция „Полиция” гр. С. за солидарно заплащане на обезщетение за претърпени вследствие незаконно задържане на Ш. на 29.01. – 31.02.2002 год., с цел принудителното му довеждане във Варна имуществени вреди, представляващи неполучени възнаграждения за участие в оперни спектакли общо в размер на 4184,36 лв. със законна лихва и в частта, с която Прокуратурата на РБ и ОД „Полиция” – Варна са осъдени солидарно да заплатят на П. Д. Ш. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2250 лв. вследствие незаконно обвинение, дознанието по което е прекратено с прокурорско постановление, тъй като деянието не представлява престъпление, първоинстанционното решение е отменено, в частта с която са отхвърлени исковете на Ш. против Прокуратурата на РБ и ОД „Полиция” Варна за солидарно заплащане на разликата над 2250 лв. до 6000 лв. претендирани като обезщетение за причинени неимуществени вреди и тези ответници са осъдени да заплатят на ищеца разликата над 2250 лв. до 6000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение, дознанието по което е прекратено, тъй като деянието не представлява престъпление, ведно със законна лихва от 05.01.2004 год. до подаването на искова молба и първоинстанционното решение е обезсилено в частите, с които са отхвърлени исковете за заплащане на мораторна лихва в посочени размери и периоди, както и са уважени исковете за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер 2250 лв. за периода 27.01.2004 год. – 18.01.2006 год. в размер на 556 лв. общо и са отхвърлени исковете за разликата над 556 лв. до 3084,73 лв. законна лихва върху разликата от главницата над 2250 лв. до 6000 лв.
Ищецът П. Д. Ш. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска му за обезщетение за имуществени вреди в размер на 4184,30 лв. и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за заплащане на мораторни лихви за посочени суми и периоди.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че въззивното решение, с което е отхвърлен иска му за имуществени вреди, вследствие незаконно задържане с цел принудителното му довеждане във Варна е постановено в противоречие с т. 13 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 год. на ОСГК на ВКС, приложно поле за допускане на касационна обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Окръжна прокуратура гр. В. обжалва решението в частта, с която е осъдена солидарно с Областна дирекция „Полиция” гр. В. да заплатят на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв. вследствие незаконно обвинение, дознанието по което е прекратено, тъй като деянието не представлява престъпление.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че определяне размера на неимуществените вреди е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. От такова значение е и неприлагането на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, въпреки наличието на доказателства за поведението на ищеца, допринесло за увреждането му.
Областна дирекция „Полиция” гр. В. обжалва решението в частта, с която заедно с ответника О прокуратура гр. В. е осъден солидарно да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв.
В касационната жалба не се съдържа изложение по допускане на касационно обжалване с оглед приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Писмен отговор на касационните жалби на ответниците е подал само ищецът П. Д. Ш. със съображения касаещи правилността на решението по съществото на спора по уважения иск за 6000 лв. неимуществени вреди.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението е въззивно, с което е уважен иск за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, т. 2 ЗОДВ и отхвърлен иск за обезщетение за имуществени вреди по чл. 2, т. 1 ЗОДОВ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв., намира че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По изложението за допускане на касационно обжалва от ищеца П. Д. Ш..
Твърдението на жалбоподателя, че въззивният съд е отхвърлил иска за обезщетение за имуществени вреди в нарушение с приетото в т. 13 от ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС не е оправдано от правно страна. Въззивният съд е постановил решението си в тази част в съответствие с постановеното в цитираната задължителна съдебна практика – държавата отговаря за вреди по чл. 2, т. 1 ЗОДОВ, когато задържането под стража е отменено, като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство, в които случаи обезщетението се определя самостоятелно. Претенцията за вреди от незаконно задържане на ищеца за периода 29.01.- 31.01.2002 год. е била правилно подведена под квалификацията на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и не е била уважена от въззивният съд, тъй като задържането под стажа не е било обжалвано от ищеца, като незаконно, и е влязло в сила, а държавата отговаря за вреди за задържане под стража на самостоятелно основание, само когато задържането е било отменено, като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по касационната жалба на ищеца Ш.
По изложението за допускане на касационно обжалва от ответника О прокуратура гр. В..
Твърди се в изложението, че определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Не е налице разрешен от съда съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. В случая няма такива твърдения, не се сочи и съдебна практика. Размера на дължимото обезщетение е определен от въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, каквато е трайната съдебна практика, с оглед на конкретните фактически обстоятелства, които за всеки отделен случай са различни. Преценката на тези обстоятелства касаят правилността на решението и не могат да се проверят в производството по допускане на касационно обжалване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В настоящия случай по исковете по чл. 2 ЗОДОВ няма непълнота на закона и такава не се твърди с поставения в изложението въпрос. Има и трайна съдебна практика установена с тълкувателно решение № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС, поради което искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователно.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 448 от 22.04.2008 год. по гр. д. № 2420/2007 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ