ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№430
София, 27.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1678/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Г. С. и по касационна жалба на Министъра на о. и н. , ответници по делото, против въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 68 от 28.04.2009 год. по гр. д. № 70/2009 год., с което е оставено в сила решение № 150 от 23.10.2008 год. по гр. д. № 292/2007 год. на Чепеларски районен съд в частта, с която ответниците М на о. и н. , З. Г. С. и В. К. К. са осъдени да заплатят солидарно на ищците А. В. З. за претърпени от тях имуществени вреди от предизвикан на 24.03.2004 год. пожар от малолетните Й. М. , Р. И. , А. И. и М. А. , възпитаници на Дом за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителска грижа „Надежда” с. О. в размер на 3500 лв. за движими вещи съгласно оценителен опис, в размер на 5100 лв. за изгоряла двуетажна жилищна сграда и 4700 лв. за изгоряла стопанска постройка, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба 14.11.2007 год. до окончателното изплащане на сумите, като въззивният съд осъдил М. на о. и н. , З. Г. С. и В. К. К. да заплатят законна лихва върху присъденото обезщетение за причинени имуществени вреди, считано от 24.03.2004 год. до 14.11.2007 год., както и да заплатят на ищците съдебни разноски общо 1015,14 лв. за първоинстанционното производство и направени разноски за въззивното производство в размер на 1000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят М. на образуванието и н. поддържа, че с обжалваното решение в противоречие със съдебната практика – Постановление № 9/28.12.1966 год. на Пленума на ВС въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл. 49 ЗЗД, като оспорва своята отговорност по предявения иск на посоченото основание с твърдение, че възложител на работата на втората ответница – дежурна възпитателка при възникване на пожара е първата ответница, директор на Дома за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителска грижа „Надежда”- приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката З. Г. С. поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представена съдебна практика – решения на Върховния съд по гр. д. № 10052/59 год. и по гр. д. № 5536/60 год. по материалноправния въпрос – кога възниква отговорността на лицата упражняващи контрол по чл. 47, ал. 2 ЗЗД – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците А. Х. З. и М. В. З. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК излагат съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение относно отговорността на двамата ответница по чл. 47, ал. 2 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД. Представят съдебно решение по гр. д. № 377/85 год. на ВС.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 47, ал. 2 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
За да уважи исковете на посочените основания, от фактическа страна въззивният съд е приел, че на 24.03.2004 год. е възникнал пожар причинен от четирима малолетни възпитаници на Дома за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителска грижа с. О., чиито директор е била ответницата З, а дежурна възпитателка – ответницата В, в резултат на който са причинени имуществени вреди на ищците, остойностени чрез изслушани експертиза. Прието е, че М. на о. и н. се явява възложител на работата на ответницата С, назначена с трудов договор на Министъра на о. и н. , на длъжността директор на Дома за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителска грижа с. О., като обслужващо звено със с. предназначение в системата на народната просвета (чл. 37, ал. 2 ЗНПрос.), което ангажира безвиновната гаранционно – обезпечителната отговорност на този ответник по чл. 49 ЗЗД. Посочено е, че за отговорността на този ответник е без значение, че той не е възложител на работата на втората ответница К. – дежурен възпитател в деня на пожара.
Относно отговорността на ответницата С директор на Дома, съдът е приел, че нейната отговорност произтича от разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗЗД. Посочено е, че в това си качества тя организира, контролира и отговоря за цялостната дейност на дома, в която е включен контрол върху възпитателната работа, включително и обезпечаването на необходимия надзор върху децата, с оглед на техния брой (42 деца) по времето, когато те напускат територията на дома за храненията в ученическия стол, така че да се препятства възможността им за безконтролно отклоняване, както се е получило в деня на пожара, да следи за изпълнението на приетите Правилници за вътрешен трудов ред и здравословни и безопасни условия на труд и възпитание – задължения регламентирани в Правилник за дейността на Дом „Надежда”, с. О.. Обстоятелството, че директорката е допуснала контрола върху децата по времето, когато те са извън територията на дома, да се осъществява само от един възпитател по същество е преценено от съда, че съставлява действие, което ангажира вината и по повод изпълнение на възложената и работа и следва да отговоря за причинените вреди по реда на чл. 47, ал. 2 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят М. на о. и н. не поставя конкретен материалноправен въпрос, който да е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че след като не е пряк възложител на работата на ответницата К дежурен възпитател в деня на пожара, не следва да отговоря за причинените вреди. Това твърдение, дори да се приеме, че представлява правния въпрос в изложението, не обуславя решаващите мотиви на съда, за изхода на делото по отношение отговорността на този ответник и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. М. е възложител на работата на директорката на Дома, и за да се освободи от отговорност следва да докаже, че вредите не са настъпили поради нейно виновно поведение при и по повод изпълнение на възложената и работа. Изложението не съдържа подобни твърдения, а и доказателствените усилия на този ответник не са били насочени в тази посока.
Липсата на правни въпроси, които да са обусловили решаващата воля на съда за ангажиране отговорността на този ответник по чл. 49 ЗЗД, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускане до касационно обжалване на решението.
По изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 на З. Г. С..
Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е извел извода за нейната отговорност по чл. 47 ал. 2 ЗЗД, в противоречие с представена съдебна практика по приложението на тази разпоредба, според която учителите, възпитателите и другите лица, на които са поверени под надзор неспособни, отговарят за причинени от тях вреди, само при наличието на конкретна вина за настъпилото увреждане.
Обжалваното решение не е постановено в противоречие с представената съдебна практика по материалноправния въпрос за търсене на отговорност по реда на чл. 47, ал. 2 ЗЗД за вреди от неспособен, за когото отговаря друго лице, което е задължено да упражнява надзор над него.
Деликтната отговорност за вреди, причинени от неспособен се носи от лицето, което упражнява надзор над него. Лицето, което упражнява надзор, трябва да има правно задължение за това. Отговорността е лична и виновна, а основанието и е лош надзор. Задължението за упражняване на надзор може да произтича от различни източници, в случая от трудовия договор на ответницата, изпълняваща длъжността директор на Дом за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителска грижа. В това и качество тя отговоря за цялостната дейност на дома и е причинно свързана с настъпилото непозволено увреждане, най – малкото поради това, че не е обезпечила обема от мерки, за да се осъществи този действен надзор върху малолетните децата, с оглед на техния брой, в случаите когато те напускат територията на дома, а това се е налагало ежедневно, поради храненето на децата в ученически стол извън територията на дома, за да се намали максимално риска за безконтролното им отклоняване, случило се в деня, когато възпитаници на дома са предизвикали пожара. Това още повече се е налагало, тъй като се касае до деца, без родителски грижи и тяхното отглеждане и възпитание се е осъществявало от служителите на дома, чиято дейност се организира от директора. В този смисъл е без значение за личната отговорност на ответницата, дали в деня на пожара е била на работа или в командировка, тъй като присъствието и не би допринесло за предотвъртяване на вредите. Констатаците на съда, че за настъпилия вредоносен резултат, лична вина носи и директора на дома, наред с дежурния възпитател и това ангажира отговорността на ответницата С по чл. 47, ал. 2 ЗЗД, не влиза в противоречие с представените съдебни решения, тъй като в случая нито се касае до допуснато инцидентно служебно нарушение, което може да бъде санкционирано по дисциплинарен ред, какъвто е случаят по приложеното съдебно решение по гр. д. № 5536/60 год. на ВС, нито до презумтивната отговорност на родителите за занемарен родителски дълг по възпитанието и контрола на детето -ученик по чл. 48 ЗЗД по приложеното съдебно решение по гр. д. № 10052/59 год. на ВС.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са установени предпоставките на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване и по касационната жалба на З. С.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68 от 28.04.2009 год. по гр. д. № 70/2009 год. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА З. Г. С. и М. на о. и н. да заплатят на А. Х. З. и М. В. З. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ