ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№320
София, 19.03. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 11/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касаицонна жалба на ищеца И. К. С. и по касационна жалба на ответника Софийска апелативна прокуратура против въззивното решение на Софийския апелативен съд № 96 от 26.05.2008 год. по гр. д. № 2170/2007 год., с което П. на Република България е осъдена да заплати на И. К. С. сумата 4000 лв. (към присъдените с първоинстанционното решение 6000 лв., в която част решението е оставено в сила), обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане под стража за периода 18.01.1998 год. – 21.08.1998 год., на основание чл. 2, т. 1 ЗОДОВ и на същото основание Софийски градски съд е осъден да заплати на И. К. С. солидарно с П. на Република България сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане под стража за периода 18.01.1998 год. – 21.08.1998 год., и е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 28.06.2004 год. по гр. д. № 3522/2003 год. в частта, с която са отхвърлени исковете за солидарно заплащане на обезщетение по чл. 2, т. 1 ЗОДОВ за разликата над 10 000 лв. до претендираните 15 000 лв. и в частта, с която е отхвърлен иска против Софийски градски съд за сумата 15 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди вследствие решение от 11.06.1998 год. по нчх дело № 579/1998 год. на Софийски градски съд, с което е постановена екстрадиция на И. К. С. в Република У.
Ищецът И. К. С. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 2, т. 1 ЗОДОВ за разликата над 10 000 лв. до заявените 15 000 лв. и в частта, с която е отхвърлен иска за 15 000 лв. против Софийски градски съд по чл. 2, т. 5 ЗОДОВ и в частта за разноските.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за обезвера на действително претърпените от него вредни последици – материалноправен въпрос разрешен от съда в противоречие с представена съдебна практика по иска с правно основание чл. 2, т. 1 ЗОДОВ – приложено поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По иска с правно основание чл. 2, т. 5 ЗОДОВ жалбоподателят излага съображения за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението за неправилно приложение на материалния закон. Поставя въпроса за правната същност на производството по чл. 440 НПК (отм.) за екстрадиция и самата екстрадиция, като „административна мярка” по смисъла на чл. 2, т. 5 ЗОДОВ.
Софийска апелативна прокуратура обжалва решението изцяло и алтернативно в частта, с която исковете по чл. 2, т. 1 ЗОДОВ са уважени за сумата 10 000 лв., платима солидарно със Софийски градски съд.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на съществен материално правен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД, разрешен от въззивния съд в противоречие със представена съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалвано по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Страните не са подали писмен отговор по чл. 287 ГПК по касационните жалби на насрещната страна.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са уважени искове по чл. 2, т. 1 ЗОДОВ, респ. отхвърлен иск по чл. 2, т. 5 ЗОДОВ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв., намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По иска по чл. 2, т. 1 ЗОДОВ.
В изложенията за допускане на касационно обжалване и двете страни извеждат, като съществен материалноправен въпроса по приложението на чл. 52 ЗЗД при твърдението, че въвзивният съд е приложил критериите въведени с разпоредбата в противоречие с представена съдебна практика по идентични случаи – определяне на обезщетения за неимуществени вреди по реда на чл. 2, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване. Разрешаването на въпроса за размера на обезщетяването за претърпяна неимуществена вреда в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ безспорно е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява, съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. Доколкото съдът е разгледал всички относими към спора доказателства, свързани с реалното претърпяване на неимуществените вреди (отрицателните изживявания на ищеца след задържането му под стража – преживян стрес, страх за себе си и семейството, промени в нервно-психичното състояние и др.) обжалваното решението не е постановено в противоречие с представените от двете страни съдебни решения на състави на Върховния касационен съд и на инстанционни съдилища, тъй като подхода при определяне размера на обезвредата е един и същ. Твърдения, относно завишаване размера на присъденото обезщетение, респ. неговото занижаване по отношение претендирания с исковата молба, касаят правилността на решението и не могат да бъдат предмет на обсъждане, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По иска по чл. 2, т. 5 ЗОДОВ.
В изложението за допускане на касационно обжалване ищецът С поставя, като съществен материалноправен въпроса за правната същност на производството за екстрадиция и на екстрадицията като „административна мярка” по смисъла на чл. 2, т. 5 ЗОДОВ, с оглед приетото от съда (и по указанията дадени в отменително решение на Върховния касационен съд по гр. д. № 879/2006 год. при разглеждане на делото в първа касация), че претендираното обезщетение за вреди от решение по нчх дело № 579/1998 год. на Софийски градски съд, с което е била постановена екстрадиция на ищеца, не може да се свърже с чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, а въззивният съд не е намерил основание за търсене на отговорност по чл. 2, т. 5 ЗОДОВ. Въпросът е съществен, тъй като обуславя изхода на делото по иска, при посочената правна квалификация.
В производството по разглеждане на молба за екстрадиция, наказателният съд изпълнява поръчка във връзка с международното сътрудничество по наказателни дела. Екстрадицията се предприема, когато срещу лицето е образувано наказателно производство в друга държава или пред международен съд, лицето се издирва за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода от съдебните власти на друга държава или международен съд, на лицето е наложена от съдебните власти на друга държава или от международен съд мярка, изискваща задържане, от което следва, че решението постановено от наказателен съд в съдебно производство по молба за екстрадиция, няма характер на административна мярка по смисъла на чл. 2, т. 5 ЗОДОВ. Екстрадицията, като вид мярка за процесуална принуда, постановена от орган по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, не е изрично предвидена, като възможност за обезщетяване за вреди в т. 1 и т. 2, поради което, извън изчерпателно изброените хипотези, ищецът не може да получи обезщетение за вреди. Такова той е получил от предприетата мярка за неотклонение „задържане под стража” на основание чл. 2, т. 1 ЗОДОВ, поради което предвид изложеното искането му за обезщетение следствие отменено решение за екстрадирането му не може да се удовлетвори, нито по чл. 2, т. 1, и т. 2, (такава възможност не е изрично предвидена), нито по т. 5 предвиждаща отговорност от съда за вреди при приложена административна мярка, когато решението на съда бъде отменено, като незаконосъобразно, тъй като екстрадицията няма характеристиките на административна мярка. Разпоредбата на т. 5 има предвид „административна мярка” постановена директно от съда, като предвидена по съответен закон и впоследствие отменена, какъвто не е настоящият случай. Жалбоподателят се е позовал на приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съществен материално правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Доколкото въпроса покрива изискването за тълкуване на правната норма, следва да се посочи, че съдът е приложил точно закона, а извършеното тълкуване на правната норма съвпада с виждането на съда за липса на основание за отговорност за вреди по чл. 2, т. 5 ЗОДОВ, което изключва възможността за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96 от 26.05.2008 год. по гр. д. № 2170/2007 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ