ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№631
София, 19.11. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 635/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д., по частна касационна жалба на „Ф” Е. гр. С. и по частна касационна жалба на „Р” ЕООД гр. С. против определение № 32 от 29.04.2009 год. по ч. гр. д. № С-9/2009 год. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 27.11.2006 год. по ч. гр. д. № 1052/2008 год. на Софийския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 4, чл. 10 и чл. 7, т. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на и. придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД), предявени от Комисията по чл. 12 от Закона срещу А. Н. Д., К. К. Д.а представляван от майка си А. Н. Д., като негов законен представител, „Ф” Е. гр. С. и „Р” ЕООД гр. С..
В изложение за допускане на касационно обжалване А. Н. Д. се позована на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че няма съдебна практика по въпроса – допустимо ли е производството по ЗОПДИППД, с оглед § 11, ал. 2 ПЗР от закон, когато по отношение на същото лице има влязло в сила решение по глава трета ЗСГ (отм.).
В изложение за допускане на касационно обжалване „Ф” Е. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че липсва съдебна практика по въпросите; 1) за възможността от юридически лица (различни от контролираните или свързаните по смисъла на чл. 6 ЗОПДИППД) да бъдат отнемани имоти за извършени от тях сделки с лица по чл. 6 ЗОПДИППД или други трети лица, спрямо които да може да се прилага относителна недействителност по чл. 7 ЗОПДИППД, както и за валидността на възмездните сделки по т. 2 на чл. 7 ЗОПДИППД, когато юридическите лица – приобретатели са придобили и. от други добросъвестни трети лица – приобретатели, чийто сделки също са възмездни; 2) за процесуалната възможност на Комисията по ЗОПДИППД да води други производства, различни от исканията по чл. 28 ЗОПДИПППД, когато искането е за отнемане на и. на основание чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДИПППД; 3) да предявява искове от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на държавата, които са обективно съединени в хода на производството по искането по чл. 28 ЗОПДИППД. Поставени са и материално правни въпроси, на които следва да се отговори със съдебния акт на съда относими към 1) съществуването и носителя на субективно материално право на отнемане на и. по реда на чл. 7 ЗОПДИППД, които не са придобили и. пряко от лицето по чл. 4 от закона или от юридически лица, които са придобили и. от други юридически лица, за които не са налични предпоставките на чл. 7 от закона. 2) процесуалните способи за осъществяване на евентуалните субективни материални права и в частност възможността преди влизане в сила на съдебния акт, с който се признава със сила на присъдено нещо наличие на предпоставки за евикция на лицето, в чийто патримониум се намира имуществото, предмет на претенцията, както и съществуването на обезпечителна възможност за искания, различни от индивидуализираните по чл. 28 от ЗОПДИППД.
В изложението за допускане на касационно обжалване „Р” ЕООД гр. С. поставя въпроси сходни с тези поставени от двамата жалбоподатели. Поддържат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като е представена съдебна практика по приложението на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД.
В писмен отговор Комисията за у. на и. придобито от престъпна дейност излага съображения в подкрепа правилността на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е разрешено по същество обезпечително производство намира, че частните касационни жалби са допустими на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадени са в срок и са редовни.
Съдът е бил сезиран с искане на Комисията по чл. 12 от ЗОПДИППД за допускане обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 от същия закон срещу А. Н. Д., като проверявано лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от закон, срещу К. К. Д., чрез законния му представил А. Д. и срещу юридическите лица „Ф” АД София и „Р” ЕООД София с цена на иска 2 171 404,20 лв., чрез налагане възбрана върху недвижим имот на А. Д. , нейна лична собственост, придобит преди сключването на брака и с К. Д. , но в проверявания период, върху недвижим имот собственост на „Ф” Е. гр. С. придобит по покупко-продажба с договор от 05.09.2006 год. по НА № 126/2006 год. от продавач „Б” ЕООД с управител А върху недвижим имот собственост на „Р” ЕООД придобит по покупко-продажба с договор от 06.11.2006 год. по НА № 75/2006 год. от юридическото лице „Й” ЕООД, приобретал на имота по договор от 20.06.2006 год., НА № 10/2006 год. с продавач „Б” ЕООД и управител проверяваното лице А. Д.
За да допусне обезпечение на бъдещия иск, чрез налагане на посочената обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот на А. Н. Д., нейна лична собственост, подробно описан в диспозитива на определението, върху подробно описан недвижим имот собственост на „Р” ЕООД гр. С. и върху подробно описан недвижим имот собственост на „Ф” Е. гр. С. съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД – срещу А. Д. е повдигнато обвинение с обвинителен акт от 22.08.2008 год. по досъдебно производство № 117/2003 год. на НСлС за престъпления попадащи в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 14 и т. 16 ЗОПДИППД, в проверявания период 1991г. – 1995г. е било придобито лично от нея и в съпружеска имуществена общност с К. Д. Д. и. със значителна стойност, за което при съпоставяне стойността на придобитото и. с размера на декларираните доходи е направено основателно предположение, че придобитото е от престъпна дейност – презумция по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД.
В производството по допускане на обезпечение, съдът следва да установи правото за обезпечаване на иск, като провери дали искът е допустим и вероятно основателен, и налице ли е интерес (нужда) от неговото обезпечаване. В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта пораждащ претендираното право, а когато ищецът не разполага с такива документи, да може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи гаранция. От изложеното следва, че предназначението на обезпечителната защита е да подготви, да осигури, но не да осъществи търсената с иска защита.
В този контекст следва да се изведат и поставените от жалбоподателите въпроси, без да се навлиза в същността на производството, спрямо което ще се приложи обезпечителната мярка.
Наложената обезпечителна мярка е допусната за обезпечаване на бъдещ иск, който Комисията по чл. 12 от ЗОПДИППД ще предяви против тримата жалбоподатели с правна квалификация чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД. В изложенията за допускане на касационно обжалване се поставя въпроса допустим ли е такъв иск против А. Д. , ако по отношение на същата има влязло в сила решение постановено по глава трета ЗСГ (отм.), както и въпроса допустим ли е този иск по отношение на двете юридически лица, ако те се явяват трети лица по смисъла на чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД, т. е. различни от контролираните или свързани лица по чл. 6 от същия закон. Според чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, Комисията внася мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на и. придобито от престъпна дейност, което има действие на искова молба. Като ответници в производството, според ал. 3 се конституират и лицата по чл. 5 – 10 от закона. Ответницата Д. има качеството на проверявано лице, респ. наследник на лице придобило и. от престъпна дейност – чл. 4 и чл. 5 от закона. Двете юридически лица имат качеството на трети лица, които чрез възмездни сделки са придобили и. от лица по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД. Тяхната добросъвестност ще се установява в производството по обезпечения иск, по който те са пасивно легитимирани. Без значение за пасивната легитимация на физическото лице по иска по чл. 28, ал. 1 от закона е наличие на влязло в сила решение постановено по гл. трета ЗСГ (отм.), тъй като между двата закона липсва конкуренция. От изложеното е видно, че обезпечения иск е допустим, а с оглед на представените писмени доказателства той е вероятно основателен. Срещу физическото лице има повдигнато обвинение за престъпления визирани в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД, през проверяваният период съпрузите (А. и К. Д. ) са придобили и. със значителна стойност, което отнесено към размера на декларираните им доходи, дава основание да се направи основателно предположение, че придобитото е от престъпна дейност.становена е и нуждата от обезпечаване на спорното материално право, тъй като с оглед на конкретните данни без обезпечаването на иска, осъществяването на правата на ищеца по решението би се затруднило. Това са въпросите, относими към у. правото за обезпечаване иска. Те за разрешени от съда, чрез постановената обезпечителна мярка. Всички останали въпроси, които решаващият съд е засегнал в обжалваното определение, дали основание да бъдат разисквани в изложенията за допускане на касационно обжалване, касаят второто производство, в което ще се приложи обезпечителната мярка. Те нямат отношение към обезпечителното производство по налагане на обезпечителната мярка, не обуславят правилността на обжалваното определение и не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 32 от 29.04.2009 год. по ч. гр. д. № С – 9/2009 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ