ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1045
София, 6.08. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 5 август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 853/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на п. и по касационна жалба на против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 619 от 20.11.2008 год. по гр. д. № 955/2008 год., с което е оставено в сила решение № 106 от 18.06.2008 год. по гр. д. № 202/2006 год. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на С. Д. П. против П. на Република България за сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от образуване на наказателно производство по нохд № 245/2003 год. и нохд № 695/2004 год. и двете по описа на Хасковския районен съд, което впоследствие е било прекратено, както и в частта, с която С. Д. П. е осъден да заплати държавна такса по сметка на Хасковския окръжен съд до размер на 800 лв. и обезсилил решението в частта, с която са отхвърлени исковете против М. на п. за сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от нахлуване на съдебен изпълнител при Хасковския районен съд в имот на родителите на П. по незаконен начин и за обвиняването му в извършване на престъпление и за сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за разпореждане на съдия изпълнител да му бъдат поставени белезници, с което е накърнено доброто му име в обществото, като обезсилил решението и в частта, с която са отхвърлени исковете против М. на в. р. за сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от упражнено над П. насилие от полицаите при осъществяване действия на съдия изпълнител при Хасковския районен съд на 05.10.2001 год. и сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от унижението да бъде подложен на неадекватно въздействие от страна на полицаите, поставяне на белезници, без наличие на необходимост за това и излагане на доброто му име в обществото, както и в частта, с която е отхвърлен иска против П. на Република България за сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от отказа на длъжностните лица в прокуратурата да образуват наказателни производства против съдебен изпълнител при Хасковския районен съд и полицаите оказващи му съдействие на 05.10.2001 год., като върнал делото в обезсилената част на Хасковския районен съд за произнасяне по исковете, съгласно мотивиращата част на решението.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателят-ищец С. Д. П. поддържа, че решението е постановено в нарушение на тълкувателно решение № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, досежно приложението на общия Закон за задълженията и договори (ЗЗД) и специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят М. на п. поставя въпроса за правната квалификация на предявените против министерство искове заявени с правно основание чл. 1 и чл. 2 ЗОДВ и виждането на съда, което намира за неправилно, че исковете следва да се квалифицират за разглеждане по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответниците М. на в. р. и П. на Република България не са представили писмен отговор на касационните жалби по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 2 ЗОДОВ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По изложението за допускане на касационно обжалване на С. Д. П.
В изложението е направен довод за допуснато нарушение на тълкувателно решение № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС. Жалбоподателят не е извел въпроса, по отношение на който поддържа, че съдът не се е съобразил със задължителната съдебна практика установена с посоченото тълкувателно решение, както го задължава разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Такъв въпрос не може да се изведе и от касационната жалба, която е бланкетна. От казаното следва, че не са установени предпоставките на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В контекста на твърдението за допуснато нарушение на посоченото тълкувателно решение следва да се посочи, че исковете на жалбоподателя против П. на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ са отхвърлени, като съдът се е позовал на установеното в т. 8 на ТР № 3/2004 год. на ОСГК, според която органите на следствието и прокуратурата не отговорят по ЗОДОВ, ако наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност или деянието да е амнистирано, освен ако наказателното производство е продължило по искане на обвиняемия и той е признат за невинен. В случая наказателното производство против жалбоподателя е било образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност – абсолютната тригодишна давност е изтекла на 05.10.2004 год., а дознанието е внесено повторно на в съда на 12.08.2004 год., при което извършените до изтичането на давността процесуални действия са законни и държавата не носи отговорност за вреди. Жалбоподателят – ищец не е направил искане за продължаване на наказателното производство, което да е завършило с оправдателна присъда, в който случай би имал право на обезщетение, според приетото в т. 8 от тълкувателното решение. Следователно доколкото в изложението се поддържа нарушаване на задължителната съдебна практика установена с ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, твърдението се явява опровергано от правна страна. Обжалваното решение е съобразено със задължителна съдебна практика, което изключва допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложението за допускане на касационно обжалване на М. на правосъдието.
В изложението се поставя въпроса за правната квалификация на предявените искове по отношение на този жалбоподател, с оглед приетото от съда, че отговорността за нанесени щети от незаконни действия на държавния съдебен изпълнител не може да се търси по ЗОДОВ (чл. 1 и чл. 2), тъй като дейността по принудително изпълнение на удостоверени права не е административна по смисъла на Закона за администрацията. Съдът е посочил, че тя не е и правораздавателна, тъй като държавните съдебни изпълнителни не са част от съдебната система (чл. 1 ЗСВ) и не осъществяват правосъдна дейност, а дават защита и санкция на липсващо доброволно изпълнение на базата на признато на взискателя въз основа на влязъл в сила акт на правосъден орган право. В този смисъл е прието, че отговорността следва да се търси по реда на ЗЗД, а първоинстанционния съд се е произнесъл по искове по чл. 2 ЗОДОВ, с каквито не е бил сезиран, като основание да обезсили решението по исковете срещу този ответник.
Съобразно трайно установената съдебна практика, ищецът е длъжен да очертае спорното право чрез основание и петитум и не е длъжен да посочи правното естество на претендираното или отричано право т. е. да го квалифицира правно. Това е задължение на съда. Когато при разглеждането на спора, съдът се позове на факти извън обстоятелствената част на исковата молба, обикновено се стига до разглеждането на иск, с който не е бил сезиран. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът не е определил описаните действията на съдия изпълнителя нито като административни, нито като правосъдна дейност, което както е посочил решаващият съд е елемент от фактическия състав на чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ. Липсата на такива твърдения в обстоятелствената част на иска и в петитума са дали основание на въззивният съд да приеме, че първоинстанцинният съд, като е квалифицирал исковете срещу всички ответници по чл. 2 ЗОДОВ, които отхвърлил, не е отграничил отговорността между ответниците и фактически е разгледал непредявени искове спрямо обжалващия ответник.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са установени предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение и на двете касационни жалби, поради което, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 619 от 20.11.2008 год. по гр. д. № 955/2008 год. на Пловдивския апелативен съд
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ