ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1056
София, 10.08. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 7 август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 889/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П” Е. против въззивното решение на В. окръжен съд № 95 от 06.03.2009 год. по гр. д. № 88/2009 год., с което е потвърдено решение № 112 от 18.12.2008 год. по гр. д. № 1595/2008 год. на В. районен съд, с което на основание чл. 200 КТ жалбоподателят е осъден да заплати на Л. Ц. Ц. сумата 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука със законна лихва от завеждане на исковата молба 05.08.2008 год. до окончателното изплащане на сумата и 7126,24 лв., от които 122,10 лв. обезщетение за имуществени вреди представляващи разлика между получаваното от ищеца трудово възнаграждение преди злополуката и изплатеното му обезщетение за времето на ползвания отпуск по болест и 7004,14 лв. разлика между трудово възнаграждение преди злополуката и отпуснатата пенсия за инвалидност за времето от отпускането на пенсията 01.07.2006 год. до 10.09.210 год., когато ищецът навършва необходимата възраст за пенсиониране със законна лихва от 05.08.2008 год. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с представена съдебна практика – решение по гр. д. № 1449/1968 год. на ВС, решение по гр. д. № 1322/1969 год. на ВС и решение по гр. д. № 3185/1960 год. на ВС, приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Л. Ц. Ц. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липса на мотивирано изложение, като основание за допускане на касационно обжалване и по съществото на спора поддържа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 200 КТ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и редовна.
Поставеният материалноправен въпрос за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди не е разрешен от съда в противоречие със задължителната съдебна практика установена с П. № 4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС т. 11 и с трайно установената съдебна практика по въпроса.
Въпросът за размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерии, настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. Доколкото съдът е разгледал всички допустими и относими към спора доказателства, свързани с реално претърпените болки и страдания (в резултат на трудовата злополука ищецът е получил изкълчване на лявата тазобедрена става със счупване на тазови кости, причинило трайно затруднение на движението на долен ляв крайник и пареза на левите бедрен и пищялни нерви, наслоена остеоартроза на ставните повърхности на лява ТБС, довело до силно ограничаване движенията на левите тазобедрена и коленна стави, липса на движения в глезената става и до отпадане функцията на крайника, до ходене с помощни средства и до осакатяване на долен ляв крайник, при необратимост на процеса), обезщетението е съобразено с изисквания в т. 11 на цитираното П. на ВС, да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите и тяхното значение за размера на неимуществените вреди. В този смисъл е и представената съдебна практика, която сочи на същия подход при определяне размера на обезвредата за морални вреди.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са установени предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалвано, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95 от 06.03.2009 год. по гр. д. № 88/2009 год. на В. окръжен съд в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука в размер на 15 000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ