ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№343
София, 7.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 1 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1514/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Н. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1* от 18.12.2008 год. по гр. д. № 624/2007 год., с което е оставено в сила решение № 92 от 09.01.2007 год., с което е допълнено решение № 1* от 06.07.2006 год. по гр. д. № 3807/2004 год. на Варненския районен съд, с което М. С. Н. е осъдена да заплати на Плавен Ж. Л. сумата 3585,50 лв. обезщетение за неизпълнение на поето задължение за предаване на предна стая между двата входа с площ 15,40 кв. м, уговорено между страните в т. 4 от Анекс от 10.02.1999 год. към предварителен договор от 21.09.1998 год. за обособяване и предаване на обект магазин с площ 15,4 кв. м, находящ се на ул. „Ивайло” № 1, гр. В., представляващ обособена част от офис № 2 на партерния етаж в жилищна сграда, състояща се от партер, два етажа и терасовиден етаж, която е следвало да бъде изградена в парцел **** по плана на ІХ-ти подрайон в кв. 322 по плана на гр. в. за периода 09.09.2001 год. – 09.09.2004 год. със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на иска 09.09.2004 год. до окончателното й изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди, че с обжалваното решение в противоречие със съдебната практика на ВКС и на съдилищата са разрешени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които жалбоподателката не е извела. В изложението, в частта му съображения и аргументи, са описани и коментирани съдържанието на представените по делото писмени доказателства – предварителен договор от 17.08.2006 год., спогодба от 17.08.2006 год., предварителен договор от 21.09.1998 год. и анекс към него от 10.02.1999 год., без да са посочени конкретни въпроси, които да са разрешени от съда в противоречие със съдебната практика, включително и с представените съдебни решения на Върховния касационен по приложението на чл. 82 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 265 ЗЗД – т. д. № 351/2008 г., гр. д. № 1350/1999 г., гр. д. № 162/2003 г., гр. д. № 1466/2003 г. Останалите съдебни решения нямат данни да се влезли в сила.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск за парично вземане по чл. 82 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи иска по чл. 82 ЗЗД и присъди обезщетението в посочения размер съдът е приел, че ответниците не са изпълнили поетото в т. 4 с анекса към сключения между страните предварителен договор задължение да предоставят на ищеца ползването на предната стая от 15,4 кв. м, описана в диспозитива на решението, което се е породило, поради неизпълнение и на задължението за обособяване и предаване на обект магазин с площ 15,4 кв. м, представляващ обособена част от офис № 2 на партерен етаж на жилищна сграда на ул. „Ивайло” № 1, гр. В.. Посочено е още, че ответницата-жалбоподателката, като е платила на С. Г. А. левовата равностойност на 9000 евро по споразумение от 17.08.2006 год., в което са участвали страните по настоящето дело, съпругата на С. А. – С. А. , които са станали собственици на спорния обект, като са купили съответните идеални части от ищеца Л. (2/7 и.ч.) и от сина на ответниците Н(5/7 и.ч.), тя не е погасила процесното задължение към ищеца. Прието е, че няма доказано цедиране от страна на ищеца и съпругата му на всички права, които имат към ответниците Н сина им Г. Н. в полза на С. А. по предварителен договор от 17.08.2006 г., изключен от доказателствата по делото по чл. 101 ГПК (отм.), тъй като не е представен в оригинал, като съдът е посочил, че сумата 9000 евро касае други отношения между страните. Това е видно от съдържанието на предварителния договор и споразумението сключени на една и съща дата 17.08.2006 год. във вр. с нотариални актове № 7/2006 год. и № 53/2004 год. и двата на нотариус с район на действие Варненски районен съд, с които С. А. е придобил собствеността върху офис № 2. От съдържанието на посочените документи става ясно, че сумата 9000 евро представлява надвзета цена от сина на ответниците Г при продажбата на офис № 2 на С. А. , който вместо да продаде 5/7 идеални части, на колкото възлизат правата му върху обекта е продал целия офис, т. е. с посочената сума са уредени сметки между ответниците, синът им и С. А. , придобил обекта по време висящността на настоящето дело, без да е бил конституиран като страна в процеса по чл. 121 ГПК (отм.).говорките в посочените документи касаят приключване на друго дело между страните за делба на офиса и нямат отношение към настоящето дело.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Въпросът – материалноправен или процесуалноправен трябва да е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС (т. 1), в противоречие с практиката на съдилищата (т. 2), или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото (т. 3). В изложението жалбоподателката формално се позовава на приложното поле на трите хипотези, но липсата на изведен правен въпрос, който да определи рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно посочените критерии е основание да не се допусне касационно обжалване. Касационният съд не може, изхождайки от данните по делото, сам да изведе правен въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна.
Воден от горните съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 18.12.2008 год. по гр. д. № 624/2007 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ