ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№764
София, 21.07. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 юли 2010 г. две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 239/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. д. заведение „Р” гр. Д. против въззивното решение на Хасковски окръжен съд № 365 от 04.11.2009 год. по гр. д. № 554/2009 год., с което е отхвърлен инцидентно установителен иск на жалбоподателя за обявяване недействителността на трудов договор № 01 от 19.05.2008 год., като противоречащ на чл. 68, ал. 1,т. 3 КТ и чл. 66, ал. 1, т. 4 КТ и поради липса на свободна щатна длъжност, предявен на основание чл. 74, ал. 1 ГПК и е потвърдено решение № 244 от 11.08.2009 год. по гр. д. № 366/2009 год. на Димитровградски районен съд, в частта с която е признато за незаконно и отменено уволнението на Т. К. И. извършено със заповед № 8 от 25.06.2008 год. на главна медицинска сестра Й, управител на Детска ясла № 5 и жалбоподателят е осъден да е заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1495,07 лв. за периода 01.07.2008 г. – 20.11.2008 г. на осноавние чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, като въззивният съд, след отмяна на първоинстанционното решение, с което иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е бил отхвърлен, възстановил Т. К. И. на длъжността заемана преди уволнението „медицинска сестра” в ОДЗ „Р” гр. Д..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на § 1, т. 1 ДР на КТ, относно процесуалноправната легитимация на ОДЗ „Р” да отговаря като работодател по предявените искове и по материланоправните въпроси – при сключване на трудов договор за заместване, непосочване името на заместваното лице води ли до недействителност на договора и може ли да се приложи презумцията на чл. 67, ал. 2 КТ, ако няма свободна щатна бройка. Поддържа, че поставените правни въпроси за от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата Т. К. И. не е представила писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 74, ал. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По иска с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ за обявяване недействителност на трудов договор.
За да отхвърли иска на посоченото основание, с оглед наведените от работодателя обстоятелства за недействителност на трудовия договор от 19.05.2008 год. сключен с ищцата на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ „за заместване на отсъстващ работник”, поради липса на яснота на посочената клаузата не съдържаща длъжността и лицето, което ще бъде замествано, водещо до неяснота относно времетраеното на договора, както и поради липса на свободна щатна бройка към момента на сключване на договора, въззивният съд е приел, че трудовият договорът е действителен. Изложил е съображения, че изискването за времетраене на трудовия договор по чл. 66, ал. 1, т. 4 КТ, като част от съдържанието на договора и срочността на договора по чл. 68, ал. 1, т. 3 нямат императивен характер и неспазването им не води до нищожност. Непосочване името на заместването лице може да внася неяснота относно срока на договора, но това не обуславя недействителност на договора, а води до приложението на чл. 67, ал. 2 КТ, според която трудовият договор се смята сключен за неопределено време. Посочено е още, че липсата на свободна щатна бройка при назначаването на ищцата не е елемент от състава на възникване на трудовото правоотношение, а самото твърдение е опровергано от доказателствата по делото, от които е установено, че към момента на сключване на трудовия договор 19.05.2008 год. от предвидените по щат 18 бройки за длъжността „медицинска сестра”, на 17.05.2008 год. е било прекратено трудовото правоотношение с Н. В. и мястото обявено в Бюрото по труда. При тези съображения въззивният съд отхвърлил иска за недействителност на трудовия договор, като неоснователен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 КТ жалбоподателят поставя материалноправния въпрос, дали непосочване името на заместваното лице, при договор за заместване, води до недейстивтелност и може ли да се приложи презумцията на чл. 67, ал. 2 КТ, ако няма свободна щатна бройка, за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Въпросът не дава основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която изисква правният въпрос от значение за конкретното дело да допринесе за промяна на създадената, поради неточно тълкуване, съдебната практика или разпоредбата на закона да е неясна и непълна, което налага създаването на съдебна практика. В настоящия случай се касае до разпоредби на Кодекса на труда (чл. 67, ал. 2, чл. 68, ал. 1, т. 3 и чл. 66, ал. 1, т. 4 КТ), по приложението на които има създадена трайна съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ. Жалбоподателят не излага съображения, които да налагат промяна на създадената съдебна практика, нито такива, които да сочат за неяснота или непълнота на законовите разпоредби, което идва да покаже, че наведеното основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси не касае точното прилагане на закона и развитие на правото.
Следва да се посочи, че ако избраният от страните договор е срочен от вида на определените в чл. 68, ал. 1 КТ, но в него не е определено времетраенето на трудовото правоотношение се прилага необоримата презумция на чл. 67, ал. 2 КТ – трудовият договор се смята сключен за неопределено време, което в настоящият случай е предопределено от наличието на свободна щатна бройка за длъжността „медицинска сестра” при сключване на трудовия договор и непосочване името на титуляра от работодателя, който ищцата следва да замества. В този смисъл е разбирането, че работодателят не може да черпи права от неправомерно поведение при сключването на трудовия договор с ищцата.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
За да уважи исковете, въззивният съд е приел, че ответното обединено д. заведение е работодател на ищцата по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ. Този извод е аргументиран със статута на ответника – трудовият договор е сключен за работодател от главната медицинска сестра на Детска ясла № 5, която от 01.09.2008 год. по решение на Общински съвет Димитровград се е вляла в ОДЗ „Р”. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 118, ал. 2 Закона за здравето, Наредба № 6/27.02.1987 год. за организацията и дейността на детски ясли (отм.) действала към момента на възникване на трудовото правоотношение (чл. 26) и Наредба № 26/18.11.2008 год. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (чл. 2 и чл. 8), които по аналогичен начин уреждат статута на детските ясли, като организационно обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст, разполагащи с икономическа самостоятелност в рамките на отпуснатия им бюджет от Общинския съвет, като завеждащият детската ясла явяващ се административен ръководил се разпорежда и ръководи цялостната дейност на заведението, включително с правомощия да сключва, изменя и прекратява трудовите договори на лицата, които работят в детската ясла. Това обуславя правосубектността и материалната легитимация на ответника, респ. неоснователността на възражението на ответника, че работодател на ищцата се явява Община Д..
По съществото на исковете, съдът е посочил, че трудовият договор с ищцата е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, а е прекратен на основание чл. 325, т. 3 КТ – поради изтичане на уговорения срок, вместо да бъде прекратен по чл. 325, т. 5 КТ – със завръщане на замествания на работа. Това несъответствие е дало основание на съда да приеме, че заповедта за уволнението на ищцата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена с произтичащите последици – възстановяването и на длъжността, заемана преди уволнението и изплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя въпроса относно процесуалноправната легитимация на работодателя, с оглед приложението на § 1, т. 1 ДР на КТ с твърдение, че правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Настоящият съдебен състав намира, че правният въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване, не само защото закона е приложен точно, но и защото въпросът е разрешен съобразно установената съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставеният правен въпрос е разрешен еднакво по идентични казуси с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 13/2009г. на Хасковски окръжен съд (недопуснато до касационно обжалване с определение № 883/16.07.2009г. по гр. д. № 708/2009 год. на ВКС), влязло в сила съдебно решения по гр. д. год. на Русенски окръжен съд (определение № 108/22.07.2009 г. по гр. д. № 3768/2008 год. на ВКС), съдебно решение по гр. д. № 1735/2002 год. на ВКС, влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 128/2002 год. на Врачански окръжен съд (потвърдено с решение по гр. д. № 1734/2002 год. на ВКС). И по този въпрос няма изложени съображения, налагащи промяна на установената съдебна практика, като погрешна и такива за непълнота на закона налагаща тълкуването му, поради което основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е установено.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 365 от 04.11.2009 год. по гр. д. № 554/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ