ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№787
София, 23.07. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 250/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. С. против въззивното решение на Софийски градски съд от 06.07.2009 год. по гр. д. № 3608/2007 год., с което е оставено в сила решение от 28.07.2007 год. по гр. д. № 15248/2006 год. на Софийски районен съд, с което исковете на жалбоподателя против „Е” ООД гр. С. по чл. 49, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата 2853,95 лв., обезщетение за имуществени вреди от разликата между отпуснатата и действително дължима пенсия за инвалидност и за сумата 431,63 лв. мораторна лихва за забава по чл. 86 ЗЗД за периода 17.09.2004г.-12.07.2006г. са отхвърлени.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно не му допуснал доказателства от съществено значение за делото, с което го лишил от възможността успешно да реализира защита си по предявения иск, както и че изводите на съда не кореспондират с доказателствата по делото – твърдения от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът „Е” ООД в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липса на мотивирано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и такива по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е извел правен въпрос, който да е обусловил решаващата воля на съда и да е от значение за изхода на делото. Поддържа, че въззивният съд не му допуснал доказателства, което го лишило от възможността да защити правата си по предявения иск. Касае се до искане за представяне на платежни ведомости на дружеството за месеците септември и октомври 2004 год. (при представено щатно разписание за същата година), от които да се проверяло има ли служители на длъжности личен състав, ТРЗ и главен счетоводител, отказани от въззивния съд в с. з. на 20.05.2008 год., като неотносими към предмета на спора – право на вземане заявено в обем от 2853,95 лв., представляващо обезщетение да причинени на ищеца от ответното дружество имуществени вреди, под формата на претърпени загуби, представляващи разликата между отпуснатата му лична пенсия за инвалидност и полагащата му се съобразно осигурителния му стаж за периода 17.09.2004 г. – 9 01.01.2006 г., обосновани с бездействие на ответника да издаде необходими на ищеца документи (УПЕ 2 и УПЕ 3) за установяване на трудов и осигурителен стаж. Искът е отхвърлен, поради липса на установена пряка причинно – следствена връзка, вредите за ищеца да са настъпили от несвоевременното изготвяне на съответните документи от ответника в качеството му на негов работодател за минал период. Ищецът не е установил да е поискал издаване на документите от ответника в 6-месечния срок по чл. 94, ал. 1 КСО, за да запази правата си, и пенсията да бъде отпусната от момента на възникване на правото на такава – 17.09.2004 г. От представена разменена кореспонденция между страните, съдът е установил, че едва към 22.04.2005 год. е постъпило волеизявление от ищеца до ответника за снабдяването му с нужните документи и след като е получил нужната писмена информация, няма данни въз основа на нея ищецът да е отправил искане до компетентния орган за изменение размера на отпуснатата пенсия. Съдът е посочил, че след изтичане на срока по чл. 94, ал. 1 КСО, изменението в размера на отпуснатата пенсия ще има действие от датата на подаване на молба (чл. 99 КСО), а такава ищецът е подал на 04.01.2006 год., от което следва, че за процесният период 17.09.2004 год. – 01.01.2006 год., размерът на пенсията на ищеца е определена съобразно закона. При предпоставките, обусловени от собственото поведение на ищеца – липса на своевременно искане отправено до работодателя и липса на искане за изменение на пенсията след снабдяването му издадено от ответника удостоверение, отговорността на ответното дружество не може да бъде ангажирана на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.
От изложеното е видно, че поисканите от жалбоподателя писмени доказателства не са били от значение са спорното право, правилно са отказани от съда, поради което твърдението за допуснато от решаващия съд съществено процесуално нарушение, което да се е отразило върху крайния изход на делото не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводът, че изводите на съда не кореспондирали с доказателствения материал по делото е относим към правилността на обжалваното решение и съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.07.2009 год. по гр. д. № 3608/2007 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ