ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№328
София, 19.03. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 108/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец „О” гр. В. и по насрещна касационна жалба на А. З. Х. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 832 от 11.07.2008 год. по гр. д. № 720/2008 год., с което е оставено в сила решение от 31.01.2008 год. по гр. д. № 4708/2007 год. на Варненския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно дисциплинарното наказание уволнение наложено на А. З. Х. и Заповед № 2/21.04.2007 год. на Управителя на Е. „О” гр. В., А. З. Х. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „монтьор” при Е. „О” гр. В. и последният е осъден да заплати на А. З. Х. обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца в размер на 1177,18 лв., като иска за разликата до пълния размер 1421,50 лв. е отхвърлен, да заплати обезщетение за незаконно отстраняване на ищеца от работа в размер на 88,84 лв. за времето 16.04.2007 год. – 24.04.2007 год. със законна лихва от 29.05.2007 год., и да заплати на ищеца сумата 96,28 лв. останало не заплатено трудово възнаграждение за времето от 01.04.2007 год. до 15.04.2007 год. със законна лихва от 29.05.2007 год.
В изложение на ответника Е. „О” гр. В. за допускане на касационно обжалвано, който обжалва решението изцяло в уважената му част се поддържа, че дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено на ищеца при спазване на разпоредбите на чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 195 КТ. Представя решение по гр. д. № 1353/2003 год. на трето г. о. на ВКС, с което са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ по повод прекратено трудово правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.
В изложение на ищеца А. З. Х. за допускане на касационно обжалване, който обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска му по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер 1177,18 лв. до предявения 1421,50 лв., се твърди, че решението в тази част е постановено в противоречие с представени съдебни решения по гр. д. № 759/1998 год. на трето г. о. на ВКС, относно спазване от работодателя на изискванията по чл. 193, ал. 1 КТ, решение по гр. д. № 1627/1994 год. на трето г. о. на ВКС, относно спазване от работодателя на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и решение по гр. д. № 1469/2006 год. на Великотърновския окръжен съд , с което е оставено в сила решение, с което са били уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, при наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, първите два неоценяеми, третият оценяем, но обусловен от първите два иска, намира че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
В изложението на ответника Е. „О” гр. В. за допускане на касационно обжалване са изложени съображения по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 195 КТ, като се поддържа, че работодателят е изпълнил изискванията на закона. Изложеното касае съществото на спора и не влиза в противоречие с възприетото от въззивния съд, че работодателят е изпълнил задълженията си в проведеното дисциплинарно производство да изиска писмени обяснения от работника и да мотивира заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Заповедта за уволнението на ищеца е отменена, като незаконна, поради не доказване на визираните в същата дисциплинарни нарушения да са извършени от работника, което е било в доказателствена тежест на работодателя. Представеното съдебно решение касае конкретен спор, решен при конкретни фактически обстоятелства и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.
Изложението на ищеца за допускане на касационно обжалване, доколкото се позовава на представена съдебна практика, без да са изведени конкретни съображения за противоречиво разрешаване на спора по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ не съставлява основание за допускане на касационно обжалвано по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Иска на ищеца е бил частично уважен и отхвърлен за 244,32 лв. – разлика над уважения до заявения размер, съобразно изслушана съдебно – икономическа експертиза. Представените съдебни решения касаят конкретни казуси, разрешени при конкретна фактическа обстановка, които не обосновават противоречива съдебна практика.
При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 832 от 11.07.2008 год. по гр. д. № 720/2008 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ