ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№426
София, 9.04. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 6 април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 327/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П” ООД гр. В. и по касационна жалба на Д. И. А. , Р. П. А. действащ със съгласието на майка си Д непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си Д против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 193 от 04.12.2008 год. по гр. д. № 438/2008 год., с което като отменил решение № 816 от 11.07.2008 год. по гр. д. № 2352/2007 год. на Варненския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете против „П” ООД гр. В. по чл. 200 КТ на Д. И. А. над присъдените 17 333,33 лв. до 25 333,33 лв. на Р. П. А. действащ със съгласието на майка си над присъдените 12 333,33 лв. до 25 333,33 лв. и на Б. П. А. действащ лично и със съгласието на майка си над присъдените 12 333,33 лв. до 25 333,33 лв., въззивният съд осъдил „П” ООД гр. В. да заплати на Д. И. А. още 8000 лв. (общо 25 333,33 лв. с присъдените от първоинстанционнои съд) на Р. П. А. , малолетен, действащ със съгласието на майка си още 13 000 лв. (общо 25 333,33 лв. с присъдените от първоинстанционния съд) и на Б. П. А. действащ лично и със съгласието на майка си още 13 000 лв. (общо 25 333,33 лв. с присъдените от първоинстанционния съд), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат смъртта на техния съпруг и баща П настъпила в резултат на трудова злополука, ведно със законна лихва считано от 13.11.2005 год. до окончателното изплащане на сумите и оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени исковете за разликата до пълния претендиран размер по 45 000 лв. за всеки един от тримата ищци.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателите ищци, които обжалват решението в отхвърлената част на исковете поддържат, че при определяне размера на обезщетенията, съдът е нарушил чл. 52 ЗЗД, като не е отчел икономическата конюктура и действително претърпените вреди, с което е влязъл в противоречие със съдебната практика по представени съдебни решение.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят ответник, който обжалва решението в уважената част по предявените искове се позовава на допуснато нарушение на чл. 201, ал. 2 КТ, от където е последвало и нарушаване на чл. 52 ЗЗД относно дължимия размер на присъдените обезщетения, тъй като не е съобразил, че пострадалият също е допринесъл за настъпилия резултат, с което поддържа, че решението в тази част е постановено в противоречие с представена съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 200 КТ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че жалбите да допустими, подадени са в срок и са редовни.
В изложенията по допускане на касационно обжалване и двете спорещи страни поставят, като съществен материалноправен въпроса за размера на присъденото обезщетение, с оглед приложението на чл. 52 ЗЗД, като ответникът поставя и въпроса по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ даващ възможност за намаляване на обезщетението, поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради проявена от него „груба небрежност”. И двете страни се позоват на приложно поле по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване, представяйки съдебна практика.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Обжалваното решение е постановено съобразно представената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, три съдебни решения на ВКС, които могат да се обобщят в изискването – при определяне размера на обезщетява на неимуществени вреди по чл. 200 КТ, съдът следва да се ръководи от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като определи точен паричен еквивалент на претърпените вредите, като съобрази времето на увреждане, икономическата конюктура и инфлационните процеси в страната във връзка с обществения критерии за справедливост. Въззивният съд при определяне на присъдените обезщетения не се е ръководи от други критерий, различни от посочените. Напротив, той е отчел действителните болки и страдания понесени от най-близките на починалия, внезапността на неговата смърт, настъпилите усложнения в семейството след загубата на единия родител, липсата на неговия авторитет, икономическа подкрепа за семейството, настъпилите усложнения в здравето на съпругата и майката, т. е. съдът се е ръководил от обичайните принципи за справедливост, установени със съдебната практика, включително и с представената по делото. Няма опора за допускане на касационно обжалване и с оглед на представените съдебни решения по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ – решение по гр. д. № 674/1988 год. на ВС и решение по гр. д. № 4071/2007 год. на ВКС. Въззивният съд изрично е обсъдил обстоятелствата по делото във връзка с приложението на чл. 201, ал. 2 КТ и е намерил, че няма проявена от пострадалия „груба небрежност” за намаляване отговорността на дружеството (работата е била извършвана без дружеството да е осигурило платформа, като съоръжение, за което да се прикрепи въже, за да предпази работника при падане). Съдът е дефинирал понятието „груба небрежност” точно, съобразно представеното съдебно решение от 06.12.1988 год. по гр. д. № 647/1988 год. на ВС. Дали е приложен правилно материалния закон към установената фактическа обстановка е въпрос по съществото на спора, като за всеки конкретен случай, фактическата обстановка е различна.
Изложеното налага извод за липса на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 193 от 04.12.2008 год. по гр. д. № 438/2008 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ