ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№92
София, 22.01. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1281/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. Д. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 565 от 30.04.2009 год. по гр. д. № 2005/2008 год., с което е оставено в сила решение № 242 от 16.06.2008 год. по гр. д. № 287/2006 год. на Д. районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на С. К. П. сумата 4950 лв. обезщетение за ползването без основание на 1/6 идеална част от магазин № 1 и № 2а находящи се на партера на жилищна сграда в гр. В. ул. „Бдин” № 25 с обща застроена площ 34,48 кв. м, складово помещение и санитарен възел към тях със застроена площ 15,22 кв. м, изба № 1 с площ 9,25 кв. м и 6,98% идеални части от общите части на сградата и 26,2 кв. м от дворното място за периода 01.09.2001г. – 01.09.2006 год. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и на същото основание, за същия недвижим имот и същия период осъдил жалбоподателя да заплати на С. К. П. още 1370 лв. към присъденото обезщетение от 4950 лв. (общо 6320 лв., след допуснато увеличение в размера на иска) обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че въпроса от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е именно точното прилагане на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Излага съображения за недопустимост на иска, като преждевременно предявен и съображения относно неправилността на решението. В заключение въвежда и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с ТР № 67/25.11.1969 год. на ОСГК на ВС и решение № 721/28.10.1992 год. по гр. д. № 580/1992 год. на ВС, които прилага, без да има изведен правен въпрос от значение за изхода на делото.
Ответникът С. К. П. не е представил писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск за парично вземане по чл. 31, ал. 2 ЗС, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалблоподателят се е позовал на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, без да е извел правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който да е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение. Правният въпрос с обжалваното решение трябва да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (т.1), в противоречие с практиката на съдилищата (т.2), или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложението съдържа твърдения оспорващи правните и фактически изводи на съда насочени към обосноваване неправилността на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. Така жалбоподателят поддържа, че искът бил недопустим, като преждевременно заведен, тъй като при предявяването му между страните имало висящ спор за собственост по ревандикационен иск и иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, без да сочи, че производството по настоящето дело е било спряно до приключването на този спор със слязло в сила решение, легитимиращо ищеца като собственик на 1/6 идеална част от процесните обекти, които жалбоподателят е ползвал като един от съсобствениците, след което настоящето производство е възобновено и спора по чл. 31, ал. 2 ЗС, визиращ последващ период, е разгледан по същество. В останалата част изложението оспорва изводите на съда приел за доказан фактическия състав на чл. 31, ал. 2 ЗС, като основание за неговото уважаване, съображения които не съдържат конкретен правен въпрос по предмета на спора, който да е разрешен с обжалваното решение в противоречие с представената съдебна практика, респ. да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Касационният съд не може, изхождайки от данните по делото, сам да изведе правния въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Липсата на изведен правен въпрос, поставен в съотношение със съдебната практика, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК е основание да не се допусне касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 565 от 30.04.2009 год. по гр. д. № 2005/2008 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ