ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№105
София, 9.02. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 6 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4299/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. С. против въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 407 от 03.07.2008 год. по гр. д. № 346/2008 год., с което като отменил решение № 33 от 31.03.2008 год. по гр. д. № 1212/2007 год. на Плевенския районен съд, с което иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е бил уважен, въззивният съд отхвърлил иска за разваляне, до размер на 2/18 идеални части, поради неизпълнение, на договор от 02.08.2005 год. сключен с нотариален акт № 175/2005 год. на нотариус с район на действие Плевенски районен съд, с който С. Д. Д. прехвърлил на М. Г. Г. – негов внук срещу задължение за гледане и издръжка 4/18 идеални части от първи етаж на двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. „К” № 21, заедно с 4/18 идеални части от мазе и 4/36 идеални части от таван.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че въззивният съд е приложил неправилно правилата за доказателствената тежест с твърдение, че факта на изпълнението на договора е в доказателствена тежест на приобретателя на имота – ответник по предявения иск, а не на ищцата, в каквото качество тя е участник, като страна в процеса. Позовава се още на същността на договора, който се сключва с оглед личността на приобретателя и в този смисъл постановя въпроса, доколко е допустимо изпълнението на договора чрез трети лица. Представя съдебна практика, с което поддържа приложно поле за допускане на касационна обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и по т. 3 ГПК, относно втория въпрос.
Ответникът М. Г. Г. в писмен отговор на касационната жалба поддържа липсата на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като представената съдебна практика не влиза в противоречие с постановеното съдебно решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението е въззивно, с което, като е отменено първоинстанционното решение е отхвърлен иск по чл. 87, ал. 3 ГПК, както и че обжалваемият интерес не под 1000 лв., намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по допускане на касационно обжалване, като съществен процесуален въпрос, за който се твърди, че е решен от въззивният съда в противоречие с представена съдебна практика се сочи разпределянето на доказателствената тежест между страните по иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Общото правило за разпределяне на доказателствената тежест между страните е въведено с разпоредбата на чл. 127 ГПК (отм.), което гласи, че всяка страна носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, и които затова претендира, като настъпили. По предявения иск в доказателствена тежест на ищцата е да установи неизпълнението на договора, чието разваляне иска. Това е достатъчно, за да бъде уважен иска и. Ответникът не е задължен да доказва, че е изпълнявал поетите с договора задължения, защото отхвърлянето на иска зависи от това, доколко ищцата е установила неизпълние на договорените престаций. За ответника няма забрана да проведе защита по същество срещу предявения иск, като доказва изгодни за себе си твърдения, в случая, че договора е бил изпълняван чрез трети лица – неговата майка и брат, при наличието на такава клауза в договора, но искът се отхвърля, не защото ответникът е доказал, че е изпълнявал задълженията си, а защото ищцата не е доказал пълно неизпълнение на тези задължения. С обжалваното решение въззивният съд не се отклонил от това общо правило за разпределяне на доказателствената тежест, а представените съдебни решения не въвеждат друго разрешение на въпроса.
Вторият поставен от жалбоподателката въпрос от материално правен характер, касае възможността поетото задължение за гледане и издръжка с алеаторен договор да се изпълнява чрез трето лице, предвид особеността на този вид договори, които се сключват с оглед личността на пряко задължението лице. Договорите, с които се прехвърля собственост или вещно право срещу задължение за гледане и издръжка не са изрично уредени в закона и са известни, като неименувани алеаторни облигационни договори с вещноправно действие. Макар да се сключват с оглед личността на задълженото лице, няма законово ограничение, поетите задължения да се изпълняват и от трети лица, особено ако те са от близкия кръг на приобретателя. Такава уговорка не влиза в противоречие с правното естество на договора, тъй като прякото изпълнение на задълженията от приобретателя не налага лично той да извършва всички действия. В преобладаващата им част по вид и естество задълженията са заместими, поради което уговорката, че изпълнението на договора може да се поеме и чрез трето лице, не опорочава този вид договори. По въпросите свързани с естеството, характера, изпълнението на задълженията лично и чрез трето лице на договори, с които се прехвърля собственост срещу задължение за гледане и издръжка има трайно установена съдебна практика, която е ясна и безпротиворечива и не се нуждаят нито от промяна, нито от тълкуване, поради което не е налице основание за допускане на касационна обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 407 от 03.07.2008 год. по гр. д. № 346/2008 год. на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ