Определение №869 от по гр. дело №689/689 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№869
 
София, 15.07. 2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
 
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 юли две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Капка Юстиниянова
                           ЧЛЕНОВЕ:      Любка Богданова
Светла Димитрова
 
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 689/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. С. М. и по касационна жалба на ответника А прокуратура гр. В. против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 212 от 20.12.2008 год. по гр. д. № 397/2008 год., с което е оставено в сила решение № 77 от 22.01.2008 год. по гр. д. № 636/2004 год. на Варненския окръжен съд, с което Прокуратурата на Р. Б. и О. с. с. гр. В. са осъдени солидарно да заплатят на Д. С. М. сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие водено срещу него наказателно производство по сл. дело № 1162/1998 год. на ОСлС гр. В. и определянето му на мярка за неотклонение „задържане под стража” за времето от 03.08.1998 год. до 10.01.2000 год., ведно с мораторна лихва в размер на 1104,72 лв. и законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба 28.04.2004 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска до пълния претендиран размер 110000 лв. и да му заплатят обезщетение за имуществени вреди в размер на 16, 50 лв. претърпени щети от неучастие в програма на арт клуб „Астика” с група „Хадес”, ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на 9,12 лв. от датата на прекратяване на наказателното производство 27.11.2003 год. до завеждане на исковата молба 28.04.2004 год. и законна лихва върху главницата считано от завеждане на исковата молба и отхвърлил иска до пълния претендиран размер 16500 лв., като са отхвърлени и исковете за имуществени вреди; за сумата 8000 лв. от полагащо му се неизплатено трудово възнаграждение за периода на задържането му до освобождаването му от ареста, за сумата 3500 лв. неполучени хонорари от творческа дейност, за сумата 12000 лв. разходи на семейството му по свиждания в ареста и изпращане на колети и за сумата 10 000 лв. разходи по наказателното дело (платени хонорари на адвокати за защита, пътни, дневни и хотели) ведно със законна лихва от деня на задържането до окончателното заплащане на сумите.
В изложение за допускане на касационно обжалване ищецът Д поддържа, че решението в частта, с която са отхвърлени исковете му за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди е постановено в противоречие с представена съдебна практика по въпроса относно размера за покриване на действително претърпените вреди, с твърдение, че съдът не се е съобразил с икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателната възможност в страната към датата на деликта – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване ответникът Варненска апелативна прокуратура поставя въпроса – презумция ли е настъпването на неимуществени вреди от осъществено по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ деяние или ищецът трябва да докаже в производството конкретните негативни последици по изложеното в исковата молба с твърдение, че по този въпрос има противоречива съдебна практика. В подкрепа на това представя решение по гр. д. № 1189/2004 год. на ВКС, в което са изложени съображения, че самият факт на задържане и престой в ареста води несъмнено до претърпени неимуществени вреди на лицето, тъй като се ограничава личната му неприкосновеност, правото на свободно придвижване на задържания, лишаване от присъщия му начин на живот, свободи гарантирани от Конституцията и решение по гр. д. № 4481/2007 год. на ВКС, в което са обсъдени множество доказателства установяващи преживявания на задържаното лице и неговото здравословно състояние по време на задържането и след това. Представени са и други съдебни решения по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, чрез които се обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди над размер 2500 лв.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационните жалба са допустими, подадени са в срок и са редовни.
В изложенията и по двете касационни жалби се поставя въпроса за размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди в производството по иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и свързания с това въпрос, поставен от ответника, дали размера е обусловен от необходимост претендиращият ищец да представи надлежни доказателства по твърденията за претърпени болки и страдания или са достатъчни само материалите по проведеното наказателно производство. Следва да се отбележи, че размера на обезщетението за вреди определян по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ се влияе от конкретната фактическа обстановка, която е различна за всеки отделен случай. Когато се обезщетяват блага накърнени от задържане под стража и престой в арест и/или затвор, съдът може да определи обезщетение за неимуществени вреди и без да са представени други доказателства, извън съдържащите се по следственото, респ. наказателно дело, но тогава размерът на обезщетението ще бъде минимален, съответен на обичайните негативни преживявания на всеки поставен в подобна ситуация. Иначе, и при определяне размера на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ важи общото правило за разпределяне на доказателствената тежест между страните, което гласи, че всяка страна носи доказателствена тежест относно фактите, от които извлича изгодни за себе правни последици. Въпросът за размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерий, настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. Доколкото съдът е разгледал всички допустими и относими към спора доказателства, свързани с реално претърпените болки и страдания (отложено сключване на граждански брак, раждане на детето на ищеца като извънбрачно и свързаните с това по-късно процедури по припознаване, понесени негативи върху артистичната и музикална кариера на ищеца, провалени ангажименти, настъпил психически срив, взимане на успокоителни, влошен сън и др.) обжалваното решение не е постановено в противоречие с представените от двете страни съдебни решения на състави на Върховния касационен съд и на инстанционни съдилища, тъй като подхода при определяне размера на обезвредата е един и същ. Твърдения относно завишаване размера на присъденото обезщетение, респ. неговото занижаване по отношение претендирания с исковата молба, имат отношение към фактическите изводи на съда, правилното прилагане на материалния закон към установените по делото факти, т. е. касаят правилността на решението и не могат да бъдат предмет на обсъждане, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Следва да се посочи, че съдът се е ръководил и от задължителната съдебна практика установена с Тълкувателно решение № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС в т. 7, т. 13 и т. 11 – последната относима към определяне на обезщетенията, което изключва приложното поле и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед на гореизложеното, обстоятелства за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК не са установени, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 212 от 20.12.2008 год. по гр. д. № 397/2008 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ
 
ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top