ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№70
София, 28.01. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 януари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3706/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска апелативна п. против решение на Софийския апелативен съд № 74 от 04.06.2008 год. постановено по гр. д. № 122/2008 год., с което е оставено в сила решение от 29.11.2007 год. по гр. д. № 2608/2005 год. на Софийски градски съд , с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Г. П. на основание чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ (сега Закон да отговорността на държавата и общините за вреди ЗОДОВ) сумата 5715,37 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 01.11.2004 год. – 22.08.2005 год. от водено следствено дело № 742/2001 год. по описа на Столична следствена служба и прокурорска преписка № 7056/1998 год. на Столична градска п. със законна лихва от 22.07.2005 год. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е направил погрешни изводи, че в случая са били налице предпоставките на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ и на чл. 4 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България, тъй като не била доказана пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяното увреждане и действия или акт на Прокуратурата. От тези твърдения се извежда противоречие на постановеното решение с Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 год. по гр. д. № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС.
Ответницата В. Г. П. не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв., намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и редовна.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен иск по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ за сумата 5716,37 лв. (4147,23 лв. неплатено на ищцата трудово възнаграждение за период от 01.11.2004 г до 22.08.2005 год. и 1505,54 лв. невнесени суми по обществено осигуряване) съдът е приел, че по отношение на ищцата е било прекратено наказателно производство по НЧХ дело № Н-46/2004 год. на СГС на основание чл. 239а, ал. 6 НПК, поради това, че ответникът не е упражнил правомощията си по внасяне на делото в съда или по прекратяване на наказателното производство в рамките на императивно определения по действащия към онзи момент НПК едномесечен срок, което попада под хипотезата на цитираната разпоредба „образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето”, в резултат на което наказателно производство ищцата е била временно отстранена от длъжността „старши инспектор” в Митница Аерогара София на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител за времето от 01.11.2004 г. – 22.08.2005 год., период през който не е получавала от работодателя трудово възнаграждение (заплата) и не е била обществено осигурявана. Размера на дължимото обезщетение по чл. 4 ЗОДОВ за имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от действията на ответника е бил определен със заключение на изслушана съдебно-икономическа експертиза на 5716,37 лв., уважен от съда на предявеното основание.
Поставените в изложението по допускане на касационно обжалване въпроси – липсата в конкретния случай на предпоставките по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ за да се претендира отговорност на правозащитните органи и на причинно – следствена връзка между претендираните имуществени вреди с действията на П. по чл. 4 ДОДОВ не са решени от съда в противоречие с цитираното Тълк. решение № 3/22.04.2005 год. на ОСГК на ВКС. Решаващият съд е съобразил изводите си с т. 7 и т. 11 от цитираното тълкувателно решение, поради което не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 74 от 04.06.2008 год. по гр. д. № 122/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ