ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№572
София, 3.06. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1965/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. М. и А. П. М. процесуални правоприемници на починалата ищца Л. П. М. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1* от 15.07.2009 год. по гр. д. № 405/2009 год., с което Столична община – район Т. е осъдена да заплати на Л. П. М. на основание чл. 55, ал. 1, пред. първо ЗЗД във вр. с чл. 34 ЗЗД сумата 13,56 лв. и оставил в сила решение от 13.10.2008 год. по гр. д. № 3087/2004 год. на Софийски градски съд в частта, с която иска по чл. 55 ЗЗД във вр. с чл. 34 ЗЗД е отхвърлен до претендирания размер 86900 лв. и в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата 1500 лв. обезщетение за имуществени вреди и 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода м. май 1993 год. – 15.11.2004 год.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представена съдебна практика по процесуалноправния въпрос – относно правната квалификация на предявен иск с твърдения, че тя не почива на неоснователно обогатяване, а съдът е следвало да субсумира изложените факти под разпоредбата на чл. 1 ЗОДОВ и по материалноправният въпрос – следва ли съдът, когато постановява връщане на даденото по нищожен договор да предвиди едновременност на изпълнението на насрещните престации, за да създаде положение, при което имущественото състояние на ищеца и ответника да се приведе в положение преди сключването на договора. Поставените правни въпроси касаят отхвърлената част на иска по чл. 55 ЗЗД във вр. чл. 34 ЗЗД. Като съдебна практика към изложението е представено решение по гр. д. № 1120/84 год. на ВС и решение по гр. д. № 539/59 год. на ВС, с което се обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В изложението се сочи и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, по приложението на която няма развити съображения.
Ответникът Столична община – район „Триадица” не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 55 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи иска по чл. 55 ЗЗД във вр. с чл. 34 ЗЗД в посочения размер, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 07.05.1991 год. между страните е бил сключен договор за покупко-продажба, по който ищцата е заплатила цена в размер на 13 516 лв. С влязло в сила на 02.05.1995 год. съдебно решение по гр. д. № 227/1995 год. на ВС договорът е бил признат за нищожен, като сключен в нарушение на мораториума от 06.12.1990 год. и мораториума от 17.08.1990 год. на ВНС, въвел забрана за разпореждане с жилища и вили одържавени по ЗОЕГПНС и чл. 1, ал. 2 ЗВСВОНИ. Впоследствие по предявен ревандикационен иск ищцата е била осъдена да предаде владението на закупеното жилище на 07.10.2004 год. – твърдение в исковата молба. При тези обстоятелства съдът е приел, че исковата претенция за сумата 86900 лв. намира правното си основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 34 ЗЗД, при което от правна страна е посочил, че нищожността като порок на сключения договор води до пълна и изначална невъзможност да се породят желаните от страните правни последици. При прогласяване на нищожността, по силата на чл. 34 ЗЗД всяка от страните следва да върне на другата всичко, което е получила по него, възстановителен иск, упражняването на който зависи от личната преценка на страната по порочната сделка. Настоящият иск е предявен м. ноември 2004 год., след като ищцата е осъдена да предаде имота. Дадената сума по договора от ищцата в размер на 13 516 лв. към момента на покупката, м. май 1991 год., към настоящият момент възлиза на 13,56 деноминирани лева, които съдът е приел че подлежат на връщане от ответника. В този размер иска по чл. 55 ЗЗД е уважен, като дадено по нищожен договор без основание във връзка с чл. 34 ЗЗД.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие с представеното съдебно решение по гр. д. № 1120/84 год. на ВС, според което правната квалификация се определя само от съда въз основа на изложените обстоятелства в историческата част на исковата молба, като ищецът не е длъжен да квалифицира иска си, а дадената от него правна квалификация не е задължителна за съда. Такава е и постоянната съдебна практика и тя не е нарушена с обжалваното решение, тъй като съдът е поставил правната квалификация на спорното право, като е съобразил наведените в исковата молба правно-релевантни факти, по отношение на които е приложил точно материалния закона.
Материалноправният въпрос – следва ли съдът, когато постановява връщане на даденото по нищожен договор да предвиди едновременност на изпълнението на насрещните престации, за да създаде положение, при което имущественото състояние на ищеца и ответника да се приведе в положение преди сключването на договора, има отношение към предмета на делото, но не обуславя решаващите изводи на съда и не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателите представят съдебно решение по гр. д. № 539/59 год. на ВС, според което, когато договорът бъде признат за нищожен по една от причините изброени в чл. 34 ЗЗД, съдът е длъжен да постанови всяка от страните да върне на другата всичко, което е получила от нея и едновременност на изпълнението на задълженията им, без иск и възражение за последното. Представената съдебна практика има отношение към предмета на делото, по което договорът е бил обявен за нищожен, приключило с влязло в сила съдебно решение на 02.05.1995 год. В това производство, според посоченото съдебно решение, съдът е следвало и без направено искане от ответницата (настояща ищца) да приложи разпоредбата на чл. 90 ЗЗД, за да се постигне ефекта имущественото състояние на страните по нищожния договор да се приведе в положението преди сключването на договора. Към онзи момент ищцата би получила от ответника платената цената 13 516 лв., но в същото време, тя следва да му върне закупения имот. Това решение е влязло в сила и към настоящият момент не може да бъде ревизирано. Ищцата е продължила да държи апартамента по нищожния договор до 2004 год., и едва след като е осъдена да предаде владението му, предявява настоящият иск, по който не може да се приложи едновременност на изпълнението по чл. 90 ЗЗД. Затова, както е посочил съдът, право на страната е да избере към кой момент да упражни правото си на възстановителния иск по чл. 34 ЗЗД. След девет години, ищцата ще следва да понесе неблагоприятните последици на деноминацията на лева, защото по нищожния договор се връща на другата страна, това което е получено от нея.
Изложеното дава основание да се приема, че не са установени предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 15.07.2009 год. по гр. д. № 405/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ