ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№321
София, 31.03. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1444/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. С. против въззивното решение на Софийски окръжен съд № 415 от 24.06.2009 год. по гр. д. № 406/2009 год., с което е оставено в сила решение № 13 от 18.03.2009 год. по гр. д. № 427/2008 год. на Ботевградския районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване на уволнението със заповед № 0* от 12.08.2008 год. на Управителя на „Многостепенна болница за активно лечение гр. Ботевград” ЕООД за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 564,53 лв. за периода 12.08.2008 год. – 01.09.2008 год. със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение в противоречие със съдебната практика на ВКС е разрешен материалноправният въпрос – когато има съмнение дали даден служител е от „ръководството на предприятието” оценката за изпълняваната от него длъжност трябва да се основава на задълженията от длъжностната характеристика, както и въпроса има ли значение датата на издаване на заповедта за уволнение към датата на връчването и на уволненото лице, респ. какво е значението на връченото предизвестие по чл. 328, ал. 2 КТ. Жалбоподателката представя съдебни решения на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ във вр. с § 1,т. 3 ДР на КТ по гр. д. № 811/2003 год., гр. д. № 987/98 год. и решение № 200 от 17.02.2000 год., чрез които обосновава приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като твърди, че поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът „Многостепенна болница за активно лечение гр. Ботевград” ЕООД не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по отхвърлени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни въпроси не дават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното решение са разрешени в съответствие с постоянната съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ, чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ и §1, т. 3 ДР на КТ. Наличието на утвърдена съдебна практика по поставените правни въпроси, която не се налага да бъде променена, няма значение за точното прилагане на закона и развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради сключен договор за управление на предприятието. Първият правен въпрос, при съмнение дали даден служител е „от ръководството на предприятието” по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ е поставен от жалбоподателката, поради оспорване на това качество. Съдът е обосновал качество на ищцата от ръководството на предприятието, като се е позовал на дефиницията дадена в § 1, т. 3 ДР на КТ за „ръководство на предприятието” – е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. Ищцата е заемала длъжността „началник хирургично отделение”. От извършения анализ на длъжностната характеристика за посочената длъжност, съдът е посочил, че заемащото я лице осъществява ръководството на цялостната дейност на отделението, на негово подчинение са всички лица в раздела, като същият отговоря за планирането, организацията и контрола за цялостната дейност в отделението, т. е. в правомощията на ищцата, като „началник хирургическо отделение” са включени организацията и планирането на трудовия процес, разпределянето на задачите между подчинените служители, отчета и контрола на тяхното изпълнение. Като е съобразил всички функции и задължения от длъжностната характеристика за заеманата длъжност, съдът е приел, че основните задължения на ищцата, като началник хирургическо отделение са организационни и контролни, при което длъжността има ръководен характер и попада под понятието „служители от ръководството на предприятието” по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Тези изводи на съда не влизат в противоречие със съдебната практика на ВКС, включително и с представената практиката по поставения правен въпрос, в който жалбоподателката също препраща към длъжностната характеристика, като източник от който следва да се преценява ръководния характера на длъжността.
Вторият правен въпрос е поставен във връзка с приетото от съда, че трудовото правоотношение се прекратява, при прекратяване с предизвестие – с изтичането на срока на предизвестието (чл. 335, ал.2, т. 1 КТ), в случая с изтичането на 90-дневния срок, посочен в отправеното от работодателя до ищцата предизвестие за прекратяване на трудовия договор, изтекъл на 11.08.2008 год. Тогава е била връчена и заповедта за уволнение, която има само констативен характер. В този смисъл съдът е посочил, че датата на заповедта – 12.08.2008 год. не се отразява върху валидността на уволнението, доколкото към момента на нейното връчване – 11.08.2008 год. заповедта е съществувала и това може да се приеме и за дата на издаване на заповедта. По въпроса за значението на датата на издаване на заповедта, датата на връчване на заповедта и значението на връченото предизвестие по чл. 328, ал. 2 КТ, жалбоподателката поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Така поставен, въпросът не обуславя крайните изводи на съда за неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Същият е разрешен съобразно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, приложен точно от съда. Разпоредбата не се нуждае от тълкуване, съдебната практика не е противоречива и не се налага да бъде променяна, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Изложението в останалата част излага съображения по въпрос, които не е бил поставен за разглеждане до приключване на съдебното дирене.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 415 от 24.06.2009 год. по гр. д. № 406/2009 год. на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ