ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№429
София, 9.04. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 7 април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 319/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „О” гр. П., представлявано от директора Г. С. Д. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 80 от 15.01.2009 год. по гр. д. № 2862/2008 год., с което е оставено в сила решение № 124 от 16.06.2008 год. по гр. д. № 3441/2007 год. на Пловдивския районен съд, с което „О” гр. П. е осъдено да заплати дължимите дневни командировачни пари за осъществена в периода 29.06.2004 год. – 20.08.2004 год. командировка в А. , Германия и И. по силата на заповед № 200/26.06.2004 год. на директора на ОХД-гр. Пловдив на Г. Г. Г. сумата 1278,75 евро, ведно с обезщетение за забава в размер на 465,13 евро, считано от 30.08.2004 год. до завеждането на иска 19.06.2007 год., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска 19.06.2007 год. до окончателно изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по недопустим иск, като е решил спор породен от облигационни отношения между страните, а не на база на трудовоправни отношения с правна квалификация чл. 215 КТ и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Поддържа се, че този въпрос е разрешен в противоречие с представена съдебна практика – три съдебни решения на Върховния административен съд, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата Г. Г. Г. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липса на мотивирани основания за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че представената съдебна практика е ирелевантна към разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено решение на първоинстанционния съд по чл. 215 КТ, както и че обжалваеният интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението за допускане на касационно обжалване поставя само един въпрос от материално-правен характер – дали паричното вземане по иска произтича от трудовоправни отношения между страните или е обусловено от техни облигационни отношения. Жалбоподателят твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие със съдебна практика на Върховния административен съд – решение по адм. дело № 1804/2005 год. на ВАС, решение по адм. дело № 4865/2004 год. на ВАС и решение по адм. дело № 8269/2005 год. на ВАС.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – разрешен съществен материално-правен въпрос в противоречие със съдебната практика на съдилищата, като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като представената съдебна практика е неотносима към приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване визират само съдебна практика на Върховния касационен съд – задължителна по т. 1 и незадължителна, като „трайно установена” или „преобладаваща”, но противоречива по т. 2 на чл. 280 ГПК.
Извън горното следва да се отбележи, че въззивният съд е дал отговор на поставения въпрос, като е обосновал извода си, че вземането почива на трудовоправните правоотношения между страните, позовавайки се конкретно посочени заповеди на жалбоподателя, от които е видно, че командироването на ищцата в чужбина е било извършено по инициатива на работодателя за извършване на конкретна служебна работа – изнасяне на представления в три държави по нареждане на директора на дружеството, като по този начин е реализирано правото на работодателя да командирова работника да изпълнява трудовите си задължения извън мястото на постоянната му работа. Съдът е обвързал този извод и с разпоредбата чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
При тези съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 15.01.2009 год. по гр. д. № 2862/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ