ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№573
София, 3.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1936/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ж. П. против въззивното решение на Софийски градски съд от 27.08.2009 год. по гр. д. № 1294/2008 год., с което на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради неизпълнение, е развален договор от 27.09.2004 год., сключен с нотариален акт № 118/2004 год. на нотариус с район на действие Софийски районен съд, с който Б. П. Д. е прехвърлила на В. Ж. П. апартамент № 1 в ж. к. „Гео Милев”, ул. „Академик Никола Обрешков”, бл. 145, вх. Б, ет. 1, гр. С. с площ 51,08 кв. м, при запазено за прехвърлителката право на пожизнено безвъзмездно ползване и срещу задължение на приобретателя да поеме гледането и издръжката на Б. П. Д. в размер на 120 лв. месечно, като и осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, както и помощ при болест и немощ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представена съдебна практика по материалноправните въпроси – относно основанията за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и при частично неизпълнение задължен ли е съдът да изясни, дали неизпълнената част на задължението не е по същество незначителна, според действителния интерес на кредитора – чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Представени са съдебно решение по гр. д. № 130/2001 год. на ВКС и ТР № 30/81 год. на ОСГК на ВС, с което се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Жалбоподателят се позовава и на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК с твърдение, че се налага тълкуване на критериите, кога е налице изпълнение и кога неизпълнение на задълженията по алеаторен договор.
Ответницата Б. П. Д. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение, като представя съдебна практика по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което разгледан иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи иска на предявеното основание и да развали договора поради неизпълнение, съдът е извършил подробен и задълбочен анализ на поетите от ответника с оспорения договор задължения за гледане и издръжка на прехвърлителката – ищца, обсъдил е събраните по делото доказателства и е достигнал до извода, че приобретателят на недвижимия имота е изпълнявал само задължението да предоставя издръжка от 120 лв. месечно, което е правил до м. ноември 2006 год., след което преустановил да плаща, поради отказ на кредитора да приема изпълнението. По отношение на останалите поети задължения е прието, че има пълно неизпълнение от страна на ответника. Посочено е, че ищцата се е нуждаела от помощ по отношение някои битови нужди – пазаруване, ремонт на кухнята и банята през 2005 год., поради наводнение, организиран и платен изцяло от ищцата и особено, след като счупила дясната си ръка през м. април 2006 год., била 30 дни с гипсирана ръка, след това се наложило раздвижване – период, през който тя получавала помощ от свои приятелки, но не от ответника. Прието е, че ответникът не се е интересувал от здравословното състояние на ищцата, която получавала хипертонични кризи, при които отново получавала помощ от разпитаните свидетели, не е имал добронамерено отношение към нея, което влиза в разрез с нравствено-етичното съдържание дължимо по сключения договор. Посочено е още, че неизпълнението е съществено, продължително по време, което го прави значително, с оглед интереса на кредитора. В заключение е прието, че приобретателят на имота не е изпълнявал задълженията си точно, по вид, обем и качество, съобразно уговорената престация, поради което се явява неизправна страна по договора, основание за неговото разваляне по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни въпроси имат пряко отношение към съществото на спора, тъй като отговорът зависи от конкретните доказателства по делата, а това съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Какво е основанието за разваляне на алеаторния договор зависи от конкретно уговорените в договора задължения. Съдът е дал отговор, какво се включва в задължението издръжка на прехвърлителката (средства за храна, режийни разноски, облекло, медикаменти и др.) в конкретният случай уговорена в размер на 120 лв. месечно, и какво е съдържанието на престацията грижи, и помощ при болест и немощ, която обикновено е в натура (помощ в домакинството, поддържане на дома, нужди от ремонт, грижи при болест и немощ). По отношение на второто задължение съдът е посочил, че има пълно неизпълнение, особено след като прехвърлителката е счупила дясната си ръка. Очевидно това е мотивирало ищцата и да поиска развалянето на договора, тъй като исковата молба е заведена след този инцидент.
Поставеният втори въпрос – кога неизпълнената част от задължението е незначителна за интереса на кредитора, също има отношение към конкретните факти по делото – възраст на прехвърлителя, неговото здравословно състояние, продължителност на неизпълнението. В мотивите на решението съдът е дал отговор на този въпрос в съответствие с ТР № 30/17.06.1981 год. на ОСГК на ВС, на което се е позовал касатора. Правилността на извода, че неизпълнението на договора, в частта му относно задължението за грижи в натура при болест и немощ и помощ в бита е значително за интереса на кредитора, жена на 78 години, се проверява в производство при допускане на касационно обжалване.
В изложението има твърдения, че кредиторът не е указал съдействие за изпълнение на задължението за издръжка и гледане и така поставил длъжника в невъзможност да изпълнява. Постоянната съдебна практика сочи, че кредиторът не изпада в забава при всяко неприемане или несъдействие за изпълнение от страна на длъжника, а само при неоправдано (по негова вина) не указване на съдействие длъжникът да изпълнява задълженията си в натура. За да изпадне кредитора в забава, е необходимо изправност на длъжника, т. е. точно изпълнение, по вид, обем и качество на уговорената престация. Тогава неуказаното съдействие от кредитора ще бъде неоправдано. В същото време кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение (нерегулярно, в непълен размер издръжка и грижи). В настоящия случай прехвърлителката е започнала да не дава съдействие за изпълнение на задължението за издръжка, след като длъжникът – жалбоподател е изпаднал в забава по изпълнение на задълженията за грижи в натура при болест и немощ и помощ в бита и това е отчетено от съда.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не са доказани и условията на т. 3 -та от приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Наличието на обемна съдебна практика по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор и липсата на твърдения за нужда от промяната и като погрешна, изключва допускане на касационно обжалване на посоченото основание.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.08.2009 год. по гр. д. № 1294/2008 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ