ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№512
София, 18.05. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1783/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Ц. против въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 284 от 28.11.2008 год. по гр. д. № 253/2008 год., с което е оставено в сила решение № 111 от 30.04.2008 год. по гр. д. № 398/2007 год. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлен иска на Т. Т. Ц. и М. П. Т. против С. И. Д. и С. Д. Д. за прогласяване нищожността на съдебна спогодба сключена по гр. д. № 995/2006 год. на Ловешки районен съд, поради липса на съгласие и противоречие със закона.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представена съдебна практика – решение № 574/08.10.1987 год. на ВКС и решение по гр. д. № 2443/63 год. на ВКС и двете по приложението на чл. 22, ал. 2 ГПК (отм.) по материалноправния въпрос – представеното по делото пълномощно има ли характер на изрично пълномощно за сключване на спогодба и следва ли пълномощното да съдържа условията, при които да се сключи спогодбата, респ. може ли да се тълкува разширително волята на упълномощителя. Чрез представената съдебна практика се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците С. И. Д. и С. Д. Д. не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан установителен иск за нищожност, както и че обжалвамият интерес не е под 100 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска за нищожност на съдебна спогодба поради липса на съгласие, въззивният съд е приел, че спогодбата, с която е направено разпределение на ползването по чл. 32 ЗС на общ недвижими имот в гр. Л. дворно място с първи етаж от двуетажна жилищна сграда, складови помещения в сутерена и от пристройката – гараж за мотори, е сключена с нотариално заверено пълномощно предоставено от съпруга на съпругата, упълномощена да го представлява по конкретно посоченото гражданско дело, по което е сключена спогодбата „ и изразява неговото становище, което съвпада с нейното такова; в случай на спогодба да има право да подписва вместо него, да го представлява пред всички инстанций в страната, включително и пред Окръжен съд и ВКС, ако се наложи”, подписана е от упълномощеното лице лично за себе си и като пълномощник на съпруга и одобрена от съда. Посочено е, че при това съдържание на пълномощното не може да се приеме липса на съгласие от страна на пълномощника, нито превишаване пределите на представителната власт от упълномощения, като основание за нищожност на сключената съдебна спогодба на предявеното основание.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос не обуславя предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото разрешение на въпроса с обжалваното решение не влиза в противоречие с представената съдебна практика.
Разпоредбата на чл. 22, ал. 2 ГПК (отм.), сега чл. 34, ал. 3 ГПК постановява, че за сключване на спогодба и други изброени правни действия, както изобщо за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото е нужно изрично пълномощно. Представеното по делото пълномощно е изрично – сочи конкретното гражданко дело, сочи и представителна власт на пълномощника за конкретно процесуално действие – сключване на спогодба. Представителната власт да се сключи спогодба по предмета на делото, включва правомощието да се извършат всички необходими правни действия, за да се постигнат целените правни последици на спогодбата – да се сложи край на правния спор. В обема на представителната власт да се сключи спогодба се включва и правомощието да се определи съдържанието на спогодбата, а потвърждаването и от съда осигурява нейното съответствие със закона. Решаващите мотиви на съда за неоснователността на иска за нищожност на предявеното основание не влизат в противоречие с представената към изложението съдебна практика, която е в смисъл, че за действия, които касаят разпореждане с предмета на делото е необходимо изрично пълномощно – конкретно, едното съдебно решение касае оттеглена от повереник жалба, за което действие е прието, че е необходимо изрично пълномощно, а по другото – страна (намираща се продължително в чужбина), за да бъде представлявана пред съдилищата и да се водят нейни съдебни спорове, също е необходимо специално упълномощаване за извършване на тези действия.
Изложеното дава основание да се приеме, че поставения правен въпрос не е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, поради което не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване. Позоваването на т. 3-та, въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото е формално, не е развито като основание за допускане на касационно обжалване, а наличието на утвърдена съдебна практика по въпроса изключва посочената хипотеза.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 284 от 28.11.2008 год. по гр. д. № 253/2008 год. на Ловешки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ