ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№342
София, 7.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 1 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1545/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. К. против въззивното решение на Софийския окръжен съд № 235 от 03.04.2009 год. по гр. д. № 62/2008 год., с което е оставено в сила решение от 15.12.2006 год. по гр. д. № 490/2005 год. на К. районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателката за обявяване за нищожен, поради противоречие със закона на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 127/2005 год. на нотариус при КРС в частта досежно построената в парцел ****, кв. 89 по плана на гр. Г. двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 115 кв. м и за отмяна на нотариален акт 127/2005 год. на нотариус при КРС в същата част.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката твърди, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика на ВКС е разрешен материалноправният въпрос – става ли съпружеска имуществена общност изграден по време на брака жилищен обект върху имот индивидуална собственост на единия съпруг и процесуалноправният въпрос – задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, като поддържа, че в случая съдът не е обсъдил всички писмени доказателства. Представя съдебна практика по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 218б, б. „в” ГПК (отм.) и чл. 19, ал. 1 СК (отм.) – решения на ВКС по гр. д. № 88/92 год., гр. д. № 814/99 год. и гр. д. № 2423/98 год., с което обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците Н. С. Д., Г. А. З. и С. Д. З. не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба, с който ответникът Н. Д. – бивш съпруг на ищцата, продал на родителите си – ответниците Г парцел **** в кв. 89 по плана на гр. Г. с построена в него двуетажна жилищна сграда, в частта относно жилищната сграда, въззивният съд е посочил, че ищцата не е провела успешно пълно и главно доказване на твърдението, че жилищната сграда е построена след сключването на брака и с първия ответник. Този извод е направен след подробен анализ на събраните по делото гласни доказателства, обвързани от съда с представен оригинален архитектурен проект и акт за узаконяване № 37/28.12.1995 год. на построената в парцела двуетажна жилищна сграда, които носят дата преди сключването на брака между ищцата и първият ответник на 24.03.1996 год., както и подадена от този ответник декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която като година за построяване на сградата е посочена 1992 год. При тези обстоятелства, въпреки че искът е предявен в шестмесечния срок по чл. 22, ал. 2 СК (отм.), от правна страна съдът е приел, че същият не може да бъде уважен, тъй като жилищната сграда, като построена преди сключването на брака е индивидуална собственост на другия съпруг.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси не дават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. И двата въпроса не са обусловили правните изводи на съда за неоснователността на иска. По материалноправният въпрос, касаещ статута на жилищната сграда, има установена задължителна съдебна практика, според която се включва в съпружеската имуществена общност сградата, построена през време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг – т. 4 от постановление № 5/31.10.1972 год. на Пленума на ВС. В настоящият случай сградата е построена преди сключването на брака и съгласно чл. 20, ал. 1 СК (отм.) принадлежи на съпруга, който я е придобил. В този смисъл поставения материалноправен въпрос, макар да е относим към спора, не е обусловил извода на съда за неоснователност на иска, тъй като същият е отхвърлен по причина, че жилищната сграда няма статут на съпружеска имуществена общност, като построена преди сключването на брака между ищцата е първия ответник.
По процесуалноправният въпрос.
Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички относими към спора доказателства така, както го задължава разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), по приложението на която представя съдебна практика на ВКС в смисъл, че необсъждането на всички доказателства е основание за отменяване на решението. Преди всичко жалбоподателката сочи, че съдът не е обсъдил изслушаните по делото съдебно – техническа и съдебно – графологична експертизи. Първата е установила, че в техническа служба на Община гр. Г. не се съхранява преписка по издаване на акт за узаконяване № 49/1997 год., какъвто е бил представен от ищцата, но изключен от доказателствата по делото на основание чл. 101 ГПК (отм.), тъй като не е бил представен оригинала, а втората експертиза е установила, че годината отразена като година на построяване на жилищната сграда в парцела на първия ответник в таблица 3 на приложение № 1 на данъчната декларация за недвижим имот от Н. С. Д. е 1992 г., а не 1997 год. Съдът не е обсъдил тези експертизи, но това не се отразило върху правните му изводи, тъй като заключенията и по двете експертизи са в потвърждение на извода за неоснователност на иска, изведен от съда въз основа на останалите писмени и гласни доказателства. След като поставеният правен въпрос не се е отразил върху изхода на делото, липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 235 от 03.04.2009 год. по гр. д. № 62/2008 год. на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ