ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№840
София, 2.08. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 310/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Р. М. против въззивното решение на Пловдивски окръжен съд № 1* от 22.10.2009 год. по гр. д. № 1948/2009 год., с което е потвърдено решение № 1* от 12.06.2009 год. по гр. д. № 2411/2008 год. на Пловдивски районен съд, с което исковете на жалбоподателката по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението и извършено със заповед № 394 от 30.06.2008г. на директора на П. г. за к. изделия и текстил „Д” гр. П. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, „съкращаване на щата” за незаконно и неговата отмяна и за заплащане на трудово възнаграждение по чл. 128 т. 2 КТ и допълнително трудово възнаграждение по диференцирано заплащане са отхвърлени.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е обсъдил в пълнота доказателствата по делото, следствие на което не е могъл да достигне до извода, че работодателят не е имал основание да съкрати заеманата от нея длъжност „учител по информатика и информационни технологии”, както и основание да разпредели нейните часове между други учители, без необходимата квалификация. В тази връзка поддържа, че съдът не е взел предвид, че за учебната 2008/2009 год. жалбоподателката е имала необходимия норматив за плътност на работното време. Посочено е, че съдът не бил съобразил Националната програма „Дефиринцирано заплащане”, в която учебното заведение участва, като не били обсъдени предпоставките, при наличието на които може да се определи допълнително заплащане. В заключение е посочено, че въззивният съд без да обсъди доводите и възраженията на страната и без да извърши анализ на доказателствата се е позовал на чл. 272 ГПК и е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Тези съображения жалбоподателката е поставила в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът П. г. по к. изделия и текстил „ Д-р И. Б. ” гр. П. в писмено становище заявява, че изложението не съдържа мотивирано основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 128, т. 2 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа правен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложени са съображения за неправилност на решението, които съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. От изложеното, настоящият съдебен състав намира, че може да се конкретизира въпрос, който в обобщен вит обхваща оплакванията, че въззивният съд не бил обсъдил доводите на страната във връзка с доказателствата по делото и този въпрос касае приложението на чл. 272 ГПК разпоредбата, на която въззивният съд се е позовал в обжалваното решение.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционният съд, но това не може да стане, без да бъдат проверени действията на първоинстанционният съд. Някои действия въззивният съд проверява служебно (по приложението на материалния закон), други, ако са посочени във въззивната жалба. С обжалваното решение, макар и пестеливо, въззивният съд е отговорил на основните оплаквания във въззивната жалба, които се навеждат и в настоящето изложение за допускане на касационно обжалване. Съдът изрично е посочил, че причините за премахне на дадена длъжност са без правно значение, тъй като преценката на работодателя за това е по целесъобразност и тя не подлежи на съдебен контрол. Това, което е важно от правна страна, с оглед законността на уволнението на посоченото основание, е трудовата функция на съкратената длъжност да е премахната реално, а тя не съществува и когато е разпределена за изпълнение между други служители, както е станало в настоящия случай, и тъй като е била съкратена единствена длъжност, работодателят не е бил задължен да извършва подбор. Съдът е изложил кратки съображения и за това, че към момента на определяне на допълнителните възнаграждения по програмата за диференцирано заплащане, ищцата не е отговоря на условията да и бъде определено такова за второто полугодие на учебната 2007/2008 год. – същата не е била в трудово правоотношение с работодателя, не е имала и необходимите отработени 7 месеца при този работодател т. е въззивният съд е отговорил на основните оплаквания на жалбоподателката – въззивник и едва след това е препратил към мотивите на първоинстанционният съд, които споделя напълно и не е необходимо да възпроизвежда в своето решение. В този смисъл, въззивното решение съдържа кратко възпроизвеждане на фактическите и правни изводи на първоинстанционният съд по оплакванията във въззивната жалба, с което разпоредбата на чл. 272 ГПК е приложена без да е допуснато процесуално нарушение по конкретизирания правен въпрос.
Воден от горните съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 22.10.2009 год. по гр. д. № 1948/2009 год. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ