ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№439
София, 28.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1721/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Д. против въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 30.06.2009 год. по гр. д. № 238/2009 год., с което е оставено в сила решение от 08.01.2009 год. по гр. д. № 1289/2007 год. на Дупнишки районен съд, с което е обявен за нищожен като привиден договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 28.12.2006 год., оформен с нотариален акт № 199/2006 год. на нотариус с район на действие Дупнишки РС, с който Г. Д. К. прехвърлил на дъщеря си ответницата Р в брак с ответника Б. Г. Д. два недвижими имота: УПИ с пл. № 9* парцел **** ХVІІІ от кв. 39 по регулационния план на гр. С. баня с площ 870 кв. м, при посочени съседи и УПИ с пл. № 9* парцел **** ХХІV от кв. 46 по регулационния план на гр. С. баня с площ 871 кв. м, при посочени съседи и на основание чл. 17 ЗЗД приложил правилата на дарението, като обявил действителността на договора, като договор за дарение.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага съображения относно неправилността на обжалваното решение, като поддържа, че продажната цена е платена и получена от продавача и това е видно от съдържанието на нотариалния акт за покупко-продажба, както и че в нарушение на чл. 164 ГПК са били допуснати свидетели за опровергаване съдържанието на официален документ. Представя съдебна практика – решение по гр. д. № 4852/2007 год. на ВКС по приложението но чл. 17, ал. 1 ЗЗД с твърдение, че обжалваното решение е постановено в нарушение на практиката на ВКС.
Ответникът Г. Д. К. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Ответницата Р. Г. Д. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 25, ал. 2 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да приеме, че оспорения договор за покупко-продажба е нищожен като привиден, по иск на продавача, съдът се е позовал на декларация подписана от купувачката на имотите, в която е декларирала, че при сключването на договора не е броила пари на продавача, неин баща, квалифицирал документа, като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК (бивш чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./), допуснал до разпит свидетели и след анализ на техните показания е приел, че волята на страните е била да се извърши дарение между баща и дъщеря, но договорът бил оформен като продажба по настояване на съпруга на купувачката – жалбоподател по настоящето дело.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Оплакванията са за неправилност на решението, тъй като в нотариалния акт има признание на продавача, че е получил продажната цена и като официален документ, той не може да се опровергава със свидетелски показания. Ако се приеме, че това е правния въпрос, който с обжалваното решение е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, респ. представеното съдебно решение, той не обуславя решаващите изводи на съда за нищожност на договора за покупко-продажба, като привиден, прикриваща валиден договор за дарение. Това е така, защото свидетелските показания не са допуснати за опровергаване съдържанието на официален документ по смисъла на чл. 164, т. 2 ГПК, а в специалната хипотеза на чл. 165, ал. 2 ГПК, която визира разкриване симулативността на изразеното в документа съгласие. Искът е заведен срещи ответници – съпрузи, придобили имотите в съпружеска имуществена общност. Касаторът е съпруг на купувачката по договора за продажба и се явява неин необходим другар в процеса, като титуляр на бездяловата имуществена общност, от което следва, еднакво установяване на общите факти по отношение на необходимите другари, извеждането на еднакви правни изводи и постановяване на еднакво решение по отношение на двамата ответници. Затова процесуалните действия на един от другарите, с които се изнасят или доказват общи факти, има значение и за останалите другари, които не са извършили такива действия. Признанието направено от единия другар на факт индициращ на симулация – ответницата, купувач по договора, е признала иска и безпаричността на сделката (протокол от с. з. 20.12.2007 год. пред първоинстанционния съд) се третира като изявление направено пред държавен орган, което прави вероятно твърдението на ищеца за привидност на сделката и удовлетворява изискванията на чл. 165, ал. 2 ГПК за допустимост на гласните доказателства за установяване на симулацията. Когато фактическите твърдения на необходимите другари относно общите факти си противоречат – единият ответник признава привидността на продажбата, като прикриваща дарение, а другият отрича този факт, както е в настоящия случай, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото – чл. 217 ГПК (чл. 173 ГПК /отм./). Това е направено от въззивния съд, но проверката на правилността на изводите му, съставлява основание за касационно обжалавне по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.06.2009 год. по гр. д. № 238/2009 год. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ