ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№960
София, 21.07. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 774/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура гр. В. против въззивното решение на В. окръжен съд № 59 от 02.02.2009 год. по гр. д. № 871/2008 год., с което е оставено в сила решение № 125 от 27.10.2008 год. по гр. д. № 723/2008 год. на В. районен съд, с което П. на Р. Б. е осъдена да заплати на Ц. Д. Б. сумата 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди следствие повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което е оправдан с влязло в сила решение по нах дело № 28/2005год. на Плевенски военен съд.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че решението е постановено в противоречие с цитирана съдебна практика – решения на Великотърновски, Пловдивски и Бургаски апелативни съдилища с твърдение за неправилно прилагане на специалния закон – разпоредбата на чл. 2 ЗОДОВ.
Ответникът Ц. Д. Б. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че липсва мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен иск по чл. 2 ЗОДОВ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване, извън твърдението, че при осъждане на държавата законът следва да се прилага точно, няма изведен материалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с цитираната съдебна практика. Твърдението за неточно прилагане на материалния закон не се оправдава от фактическа и правна страна. Фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е установен – ищецът е признат за невинен и оправдан по обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 3 във вр. с чл. 130, ал. 2 и чл. 20, ал. 2 НК с влязло в сила решение от 07.08.2006 год. по нах дело № 28/2006 год. на Софийски военно – апелативен съд. Размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е определен, спрямо критерия за справедливост дефиниран в чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерии настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни. Доколкото съдът е разгледал всички допустими и относими към спора доказателства, свързани с реално претърпените от ищеца болки и страдания, обжалваното решение не е постановено в противоречие с представената съдебна практика, тъй като подхода при определяне размера на обезщетението е един и същ.
Изложеното сочи, че не са установени предпоставките на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 59 от 02.02.2009 год. по гр. д. № 871/2008 год. на В. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ