ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№777
София, 21.07. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 345/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Българска т. компания” АД гр. С. против въззивното решение на Софийски градски съд от 30.11.2009 год. по гр. д. № 1516/2009 год., с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като е отменено дисциплинарното уволнение на А. Г. С. извършено със заповед № 83 от 10.12.1999 год. на директора на дружеството, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „експерт” Специализирано поделение „Т” при „БТК”- АД и работодателят е осъден да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1714,62 лв. и сумата 554,45 лв. едномесечна заплата одържана при уволнението със законна лихва върху главниците считано от 25.02.2000 г. до окончателното изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса за материалноправната легитимация да отговоря по предявените искове, като поддържа, че работодател на ищцата е СП „Т” към „БТК”- АД притежаващ работодателска правосубектност по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ. Позовава се на противоречива съдебна практика по представено определение по гр. д. № 2641/2003 год. на ВКС, с което производството по делото по идентичен случай е прекратено, поради липса на надлежна страна – закриване на регионално управление към „БТК” АД без правоприемство, с което се обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В останалата част изложението съдържа съображения, касаещи правилността на обжалваното решение, което съставлява основание за касационно обжалване.
Ответницата А. Г. С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като поддържа, че при структурното преустройство поделението е преминало към „БТК” АД. Излага и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи исковете, въззивният съд е приел, че ответникът е материалноправно легитимиран да отговоря в качеството на работодател. Позовал се е на представените по делото доказателства установяващи извършване на структурна промяна, при която с оглед икономически интереси, ответникът е прекратил съществуването на едни структурни звена и е създал нови структури – заповед № Р* от 16.12.2004 год. на Главния изпълнителен директор издадена в изпълнение решение на УС от 07.10.2004 год., с която считано от 27.12.2004 год. се закрива като работодател и прекратява дейността на СП „Т” (поделение на БТК-АД), като цялата документация се предава на Централно управление БТК – АД, включително и досиетата на служителите. Съдът се е позовал и на определение № 485/18.05.2009 год. по гр. д. № 390/2009 год. на ВКС, с което е разгледан аналогичен случай и е призната работодателска правоспособност на БТК – АД по смисъла на §1, т. 1 ДР на КТ. По съществото на спора е прието, че дисциплинарно уволнение на ищцата, поради неявяването и на работа след 20.10.1999 год. е незаконно. Заповедта е издадена в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ – работодателят не е изслушал писмени обяснения на служителката, която по времето, когато е била търсена се е намирала на стационарно лечение в трета Психиатрична клиника гр. П., а това изключва приложението на чл. 193, ал. 3 КТ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя въпроса за материалноправната и процесуалноправна легитимация да отговоря като работодател по трудовото правоотношение. Позовава се на противоречива съдебна практика по представено определение на ВКС по гр. д. № 2641/2003 год., с което производството по делото е било прекратено, тъй като съдът е намерил, че липсва надлежна страна по трудовото правоотношение в лицето на ответника Б. Определението е подлежало на обжалване, но липсват данни то да е влязло в сила, поради което не може да се ползва като съдебна практика, решила поставения правен въпрос противоречиво на приетото с обжалваното решение. В същото време решаващият съд се е позовал на определение по гр. д. № 390/2009 год. на ВКС по аналогичен случай, с което е прието, при идентични обстоятелства, закриване на регионално управление „Д” при БТК-АД, че дружеството е надлежна страна по прекратеното трудовото правоотношения, както е прието и в настоящия случай – поделението, където е работила ищцата е прекратено като работодател, но пасивите и активите на прекратеното поделение са преминали към Централното управление на ответното дружество, а това обуславя материалноправната му легитимация да отговора като работодател по трудовия спор, още повече, че ищцата е уволнена дисциплинарно и настъпилите промени в структурите на ответника са станали след завеждането на иска, по време висящността на делото. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 123, ал. 4, т. 1 КТ, която сочи като легитимиран работодател по възникналия трудов спор, работодателят приобретател на заличените структури.
При тези съображения, жалбоподателят не е установил основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.11.2009 год. по гр. д. № 1516/2009 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ