ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№574
София, 30.10 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 598/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. К. М. против определение № 5* от 13.05.2009 год. по ч. гр. д. № 4093/2009 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение от 09.03.2009 год. по гр. д. № 36411/2008 год. на Софийския районен съд, с което производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Плевенския районен съд, по отвод за местна подсъдност на ответника.
Ответницата Й. Х. О., чрез пълномощника си Д. П. П. в писмен отговор излага съображения за липса на мотивирани основания за допускане на касационно обжалвани и по същество поддържа правилността на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че обжалваното определение е постановено от въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд в производство по подсъдност намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по исковете на В. К. М. против Й. Х. О. с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е прекратено и делото изпратено по подсъдност на Плевенския районен съд, въззивният съд е приел, че отвода за местна подсъдност е направен своевременно от ответника, в срока за отговор на исковата молба по чл. 119, ал. 3 ГПК, представени са доказателства, че пасивно легитимираната ответница не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес и има пълномощник, валидно упълнономощен, с постоянен адрес в населено място извън съдебния район на сезирания съд. При тези обстоятелства съдът е посочил, че разпоредбата, според която следва да се определи местно компетентния да разгледа предявените искове съд, по направения отвод за местна неподсъдност на сезирания съд е чл. 107, ал. 2 ГПК. Разпоредбата постановява, че иск срещу ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес се предявява пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител. Пълномощникът на ответницата е с постоянен адрес гр. Д., поради което съдът е определил, като местно компетентен да разгледа предявените искове Плевенския районен съд, на когото е изпратил делото. Прието е още, че за определяне на местно компетентния съд по отвод на ответника не е необходимо да се установя качество на ответника като чуждестранно лице. Съдът е отхвърлил твърдението на жалбоподателя, като опровергано от доказателствата, че исковете фактически били предявени срещу ответницата в качеството и на едноличен търговец.
С разпореждане на съда от 10.06.2009 год. жалбоподателят е бил задължен да представи изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК с извеждане на материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който с обжалваното определение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или с практиката на другите съдилища с представяне на съдебна практика, и който е от значение за прилагане на закона и развитие на правото.
Подадената от жалбоподателя молба вх. № 3* от 03.07.2009 год. в изпълнение на цитираното разпореждане по съдържание не покрива указанията на съда. Няма изведен въпрос от значение за правен спор, който отнесен към хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК би обосновал основание за допускане на касационно обжалвано. Изложени са съображения по съществото на спора, извършена е квалификация на пороците на обжалваното определение, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при грешна правната квалификация на фактите, довела до съществени процесуални нарушения. Цитирана е съдебна практика (не представена) на Върховния административен съд, която не е предвидена като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа се, че обжалваното определение дало неправилна квалификация на лицата, като местни и чуждестранни, обстоятелство което не е въведено като изискване в разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ГПК, не подлежи на установяване, поради което е ирелевантно към предмета на спора.
Липсата на изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за разрешения с обжалваното определение правен спор, отнесен към хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК налага извода, че не е установено основание за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5* от 13.05.2009 год. по ч. гр. д. № 4093/2009 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ