ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 901
София, 10.08. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 2 август две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 376/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. С. Д. и по касационна жалба на ответника З и. – гр. Ш. против въззивното решение на Шуменски окръжен съд от 09.12.2009 год. по гр. д. № 637/2009 год., с което З. и. гр. Ш.е осъден да заплати на Д. С. Д. на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата 2765,05 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 2002 год. – 13 дни, за 2003 год. – 36 дни и за 2004 год. – 36 дни със законна лихва, считано от предявяване на исковата молба 01.09.2008 год. до изплащане на задължението, обезсилено е решение № 163 от 31.07.2009 год. по гр. д. № 2057/2009 год. на Шуменски районен съд в частта, с която е признато за недоказано на основание чл. 194, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 193, ал. 2 ГПК оспорване истинността на представени от ответника- работодател платежни фишове за м. юни, м. юли, м. август, м. септември и м. октомври 2004 год., относно графа „вид начисления или удръжки” т. 4 – „редовен годишен отпуск” и е оставено в сила решението в частта, с която искът на Д. С. Д. против З. и. гр. Ш. за заплащане на сумата 1456,66 лв. обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено плащане на парично задължение в размер на законната лихва за периода 05.09.2995г. – 01.09.2008г. е отхвърлен.
Жалбоподателят-ищец обжалва решението в частта, с която иска по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправния въпрос – от кога работодателят дължи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение с произход чл. 224, ал. 1 КТ – от датата на прекратяване на трудовото правоотношение или след покана на кредитора по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Въпросът е поставен с оглед приетото от съда, че задължението за заплащане на лихва за забава върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 05.09.2005 год. до предявяването на исковата молба е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност, поради което работодателят изпада в забава след като бъде поканен от работника да плати. Тъй като такава покана не е представена е прието, че лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът. Към изложението са приложени съдебно решение по гр. д. № 933/2001 год. на ВКС относно възражение за прихващане упражнено от работодателя и възможността да бъде уважено само между обезщетенията по чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ и решение по гр. д. № 1125/94 год. на ВС по приложението на чл. 225, ал. 1 КТ, с което относно началната дата, от която се дължи лихва върху сумите по парични искове за обезщетения по КТ се препраща към правилата на непозволеното увреждане – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ.
Жалбоподателят-ответник обжалва решението в осъдителната му част и в частта, с което е обезсилено първоинстанционното решение.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че по приложението на чл. 244, ал. 1 КТ има установена съдебна практика и представя решение по гр. д. № 1138/97 год. на ВС по приложението на чл. 228 КТ и чл. 177 КТ, решение по гр. д. № 562/2003 год. на ВКС по приложението на чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 354 КТ и § 118 ПЗР на ЗИДКТ и определение по гр. д. № 309/2009 год. на ВКС, като поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката, тъй като е присъдено обезщетение на служителя за платен годишен отпуск за посочените години, който той бил ползвал. Следва обсъждане на представени по делото доказателства и изводи за неправилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 224, ал. 1 КТ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По изложението на касатора – ищец за допускане на касационно обжалване.
Поставеният в изложението материланоправен въпрос е от значение за изхода на делото и обуславя решаващите мотиви на съда за отхвърляне на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но същият не е разрешен с обжалваното решение в противоречие с постоянната съдебна практика, която е в смисъл, че отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ (обезщетение по раздел трети от КТ) е договорна. Тя се поражда в рамките на конкретно трудово правоотношение, при наличието на трудов договор, поради което обезщетението не може да се търси на основание непозволено увреждане, тъй като договорната отговорност изключва деликтната. Затова е неприложима разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, относно началният момент за присъждане на лихва.
Задължението за обезщетение е парично и поради договорния характер на отговорността на работодателя и липса на уредба в Кодекса на труда относно началната дата, от която се дължи лихва върху обезщетението се прилагат общите правилата на ЗЗДог. относно неизпълнение на задълженията. При безсрочните задължения длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Вземането за обезщетение, в случая по чл. 224, ал. 1 КТ, макар да става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед неговия характер – парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на кредитора. Когато липса покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен искът. В този смисъл Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 год. по гр. д. № 3/95 год. на ОСГК на ВС.
От изложеното е видно, че поставеният правен въпрос с обжалваното решение е разрешен съобразно установената съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
По изложението на касатора-ответник за допускане на касационно обжалване.
Изложението не съдържа правен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложените съображения касаят съществото на спора с твърдения относно неправилност на обжалваното решение, които съставляват основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 КТ, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Липсата на изведен правен въпрос от значение за изхода на делото, който да определи рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, съобразно хипотезите на приложното поле по чл. 280, ал. 1 ГПК е основание да не се допусне касационно обжалване на решението. Касационният съд не може изхождайки от данните по делото сам да изведе правния въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна и да наруши т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тъл. дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на делото съдебните разноски остават в тежест на страните, както са направени.
Воден от горните съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.12.2009 год. по гр. д. № 637/2009 год. на Шуменски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ