ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№232
София, 11.05. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 257/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК образувано по частна жалба на „П” О. , гр. Р. против определение № 353 от 25.02.2010 год. по ч. гр. д. № 76//2010 год. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба против протоколно определение от 15.12.2009 год. на Разложки районен съд по гр. д. № 52/2002 год., с което е даден ход на делото и не е допуснато изменение на първоначално предявения иск по чл. 45 ЗЗД и по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК в частта, с която е потвърдено протоколно определение от 15.12.2009 год. на Разложки районен съд по гр. д. № 52/2002 год. за прекратяване на производството по иска на жалбоподателя по чл. 45 ЗЗД и изплащане на делото за разглеждане на иска по компетентност на Благоевградския окръжен съд. По съображения, подробно изложени в частната жалба, жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение, като неправилно.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
По частната жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК.
За да остави без разглеждане частната жалба против определението на първоинстанционния съд, с което е даден ход за разглеждане на делото и не е допуснато изменение на иска по чл. 45 ЗЗД, чрез „осъждане на ответника да заплати вреди причинени с извършено от него деяние за период от 14.06.2000 год. до днес”, въззивният съд е посочил, че определенията не са от кръга на посочените в чл. 213, ал. 1, б. „а” и „б” ГПК (отм.) определения, които подлежат на обжалване. Първото определение е по хода на делото и то може да се отменя от съда, който го е постановил. Второто определение не прегражда развитието на делото и не е предвидено изрично обжалването му, поради което липсват основания за разглеждане на жалбата по същество.
Определението в тази обжалвана част е правилно.
И двете определения не попадат в приложното поле на чл. 213, ал. 1 ГПК (отм.), според който срещу определенията на съда могат да се подават частни жалби; а/ когато определението прегражда понататъшното развитие на делото и б/ в случаите изрично посочени в закона. Правилно съдът е посочил, че първото определение може да се отмени от съда, който го е постановил, а второ няма преграждащ характер и не е предвидено изричното му обжалване. Следва да се посочи, че „изменението на иска” направено с молба на жалбоподателя от 02.11.2009 год., с която е поискал възобновяване на спряното производство, не съдържа същинско искане за изменение на иска по смисъла на чл. 116 ГПК (отм.), а по – скоро представлява уточняване петитума на иска по чл. 45 ЗЗД, непрецизно формулиран с исковата молба. В този смисъл, отказът да се допусне изменение на иска по чл. 45 ЗЗД не влече съществени последици за жалбопоадтеля, но той е длъжен в петитума да посочи съдържанието на спорното право и вида на търсената защита с всички индивидуализиращи белези, тъй като петитума определя границите на решаващата дейност на съда.
По частната касационна жалба по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да потвърди определението на първонстанционния съд, с което производството по иска по чл. 45 ЗЗД е прекратено и изпратено за разглеждане по компетентност на окръжния съд, въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 80, б. „б” ГПК (отм.) на окръжния съд, като първа инстанция, са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 10 000 лв., какъвто е иска по чл. 45 ЗЗД с цена 25 024 лв. Посочено е още, че родовата подсъдност на делото произтича от закона, обуславя правото на иск спрямо сезирания съд и е абсолютна предпоставка за допустимостта на иска. Въпросът за нейната липса може да повдига във всяко положение на делото до постановяване на съдебното решение и за спазването и съдът следи служебно, тъй като липсата на родова подсъдност води до постановяване на недопустимо решение.
В изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК, жалбоподателят поставя въпроси, които нямат отношение към изводите на съда за пренасяне на производството по иска по чл. 45 ЗЗД пред по – горестоящия окръжен съд, за разглеждането му като първа инстанция. Жалбоподателят сочи, че при нередовност на исковата молба, съдът е длъжен да остави същата без движение по реда на чл. 100 ГПК (отм.) с указания до страната за отстраняване на нередовностите. Тези съображения нямат отношение към обжалваното определение, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 353 от 25.02.2010 год. по ч. гр. д. № 76/2010 год. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е оставил без разглеждане частната жалба на „П” О. гр. Р. против протоколно определение от 15.12.2002009 год. по гр. д. № 52/2002 год. на Разложки районен съд, с което е даден ход на делото и не е допуснато изменение на първоначално предявения иск по чл. 45 ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението в частта му, с която е потвърдено определение от 15.12.2009 год. по гр. д. № 52/2002 год. на Разложкия районен съд, с което производството по иска по чл. 45 ЗЗД е прекратено и изпратено за разглеждане по компетентност на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ