ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№240
София, 09.03. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4957/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. В. С. против въззивното решение на Софийския окръжен съд № 549 от 04.08.2008 год. по гр. д. № 21/2008 год., с което е оставено в сила решение от 04.05.2006 год. по гр. д. № 269/2005 год. на Е. районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна на дарение извършено с нотариален акт № 177/1994 год. на нотариус при Е. районен съд, с който Б. В. С. е дарил на В. Д. В. 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ УПИ *, кв. 13 по плана на с. Д., с площ 780 кв. м, заедно с 1/2 идеална част от находящата се в мястото двуетажна двуфамилна жилищна сграда -близнак.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правни въпроси от значение за изхода на спора по иска за отмяна на дарение, на предявеното основание: подлежи ли на отмяна договор за дарение на посоченото основание, ако надареното лице не разполага със средства за издръжка; ако дареният извърши ремонти дейности в подарения имот и увеличи неговата стойност, следва ли това да се отчита, като част от изпълнение на задължението да дава издръжка на дарителя, при възникнала негова нужда; какъв е характера на задължението за издръжката по договор за дарение, когато дарителят изпадне в нужда и припокриват ли се тези задължения със задълженията при изпълнение на договор за гледане и издръжка. Тези въпроси са поставени от жалбоподателя, като разрешени от въззивния съд в противоречие с представена съдебна практика – решение по гр. д. № 174/2003 год. на ВКС и решение по гр. д. № 1349/1999 год. на ВКС.
Ответникът В. Д. В. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения по съществото на спора, обосноваващи правилността на обжалваното решение.
Върховият касационен съд, състав на трето г. о. като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск за отмяна на дарение по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението материалноправни въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика и по отношение на тях не е установено приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди се, като съществен материалноправен въпрос, че въззивният съд не е направил паралел между вида и характера на задълженията по договор за дарение, когато дарителят изпадне в нужда от задължението за издръжка по договор за гледане и издръжка, като смесването на задълженията по двата вида договори е довело до неблагоприятен за жалбоподателя изход от спора. По отношение естеството на задължението на дарения по договор за дарение има трайно установена съдебна практика и обжалваното решение не е постановено в отклонение на тази практика. Задължението по такъв договор е правно. То възниква не със сключването на договора, (както е при задължението за издръжка и гледане по алеаторните договори), а след настъпването на нови факти – дарителят да изпадне в нужда и до поиска помощ от дарения, като отказа на дарения да изпълни задължението се санкционира от закона с възможността подареното да бъде отнето. При постановяване на решението си въззивният съд е установил настъпването на нови факти (промяна в здравословното състояние на дарителя), като основание са трансформиране моралното задължение на дарения за признателност в правно задължение за предоставяне на издръжка. В този смисъл обжалваното решение се явява постановено съобразно представената съдебна практика – решение по гр. д. № 1349/1999 год. на ВКС, второ г. о., според което, дарението не създава за дарения задължение за издръжка и указване помощ на дарителя; такова задължение възниква само, ако дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения издръжка. Относно вида на дължимата престация – дали тя може да включва освен парични средства и указване на помощ в натура, с постановеното решение въззивният съд не е влязъл в противоречие с установената съдебна практика, че на дарителя, според нуждите му, може да се предоставят и лични грижи, предвид възрастта, здравословно състояние, както и помощ при специфични нужди. Това не води до отъждествяване на договора за дарение с договор за гледане и издръжка, (както се поддържа в изложението за допускане на касационно обжалване), тъй като близостта е само в последиците, но не и във фактическия състав на двата договора. Решението не е постановено в противоречие и с представено решение по гр. д. № 174/2003 год. на ВКС, второ г. о., относно материалните възможности на дареното лице да дава издръжка. Иска на жалбоподателя не е отхвърлен, защото е прието, че ответникът е в невъзможност да дава издръжка на дарителя, предвид четиричленното му семейство и задължения към възрастните си родители. Дареният отговаря за помощта дължима на дарителя в рамките на подареното имущество.величаване стойността на подареното имущество, чрез извършени от дарения подобрения в подарения имот, имат отношение към подобряване стандарта на живот на дарителя и в този смисъл са били съобразени от решаващия съд. Дарителят не би следвало да търпи ограничения от намалените възможности на дарения да предоставя издръжка. Ограниченията за дарителя са в рамките на подареното имущество. Макар въззивният съд да е обсъждал и материалните възможности на дареното лице, иска за отмяна на дарението, не е отхвърлен на това основание.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 549 от 04.08.2008 год. по гр. д. № 21/2008 год. на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ