ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№501
София, 13.05. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 5 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1805/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. М. А. против въззивното решение на Софийския апелативен съд № 550 от 29.05.2009 год. по гр. д. № 1069/2007 год., с което на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ жалбоподателката е осъдена да заплати на „Е” А. сумата 7730 щ. д. и сумата 800 дм, представляващи по 1/10 част от причинените от нея вреди на „Е” А. в резултат на неправомерно извършени и без правно основание 19 броя банкови операции в периода 08.07.1993 год. – 01.12.1995 год., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 07.11.1998 год. до окончателното им изплащане, както и сумите 340,40 щ. д. и 316,44 дм на основание чл. 86 ЗЗД за периода 01.12.1995 год. – 06.11.1998 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката твърди, че решението е постановено в противоречие със закона, както и че искът по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е погасен по давност с изтичане на десет години от деня на причиняване на вредата на основание ал. 3 от цитираната разпоредба.
Ответникът ТБ „Б” А. сега „Е” А. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи иска на посоченото правно основание, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателката е заемала длъжността „специалист по чекови операции” в отдел „счетоводен” в ищцовата банка и с оглед длъжностната й характеристика е била упълномощена да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности – пълномощия сочещи, че заеманата от нея длъжност е отчетническа по смисъла на чл. 207 КТ. Посочено е, че през процесният периода 08.07.1993 г.- 01.12.1995 год., ответницата е притежавала левови и валутни сметки в банката-ищец. Като дебитирала сметки на банката, ответницата кредитирала свои лични сметки без да има правно основание за това, без да е спазила предвидената процедура и без да е съставила изискваните от нормативните актове разходно – оправдателни документи, констатации на изслушана по делото съдебно – счетоводната експертиза. Така за процесният период, в резултат действията на ответницата – подробно описани и извършени 19 броя банкови операции с личният код и парола на жалбопоадтелката, съдът е приел, че служебните банкови сметки са намалели със сумите 77300 щ.д. и 8000 дм, които са предмет на иска, представляват липса – щета за ищцовото дружество, която ответницата следва да възстанови. Съдът е посочил, че вината на ответницата се предполага до доказване на противното, както се предполага до доказване на противното и неизпълнението на служебните задължения от страна на ответницата, която доказателствено не е оборила двете презумции. След като по делото е установено, че ответницата е заемала отчетническа длъжност, установено е наличието на щета-липса на пари и причинна връзка между работата на отчетника и липсата, съдът е приел, че претенцията е основателна и следва да се уважи в заявения частичен размер по исковата молба, ведно с обезщетението за забава върху главниците, установено по размер със заключение на вещо лице.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е мотивирано, не съдържа правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателката поддържа нарушаване на закона, но оплакването не е развито, няма изведен материалноправен въпрос, който да е обусловил изхода на делото и решаващите мотиви на съда за основателността на иска и да е разрешен в противоречие със задължителна съдебната практика на ВС и ВКС, със съдебна практика на съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – хипотези, при които може да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърди се, че искът бил погасен с изтичането на десет годишна давност от деня на причиняването на вредата – чл. 207, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Това твърдение не подлежи на обсъждане, когато не е упражнено от длъжника – чл. 120 ЗЗД постановяващ, че давността не се прилага служебно. В процеса на делото ответницата не е правила възражение за погасяване правото на ищеца да търси съдебна защита на нарушеното си материално право и това е обяснимо, тъй като исковата молба е предявена на 06.11.1998 год. С предявяването на иска давността се прекъсва – чл. 116, б. „б”ЗЗД и докато трае съдебният процес относно вземането давност не тече – чл. 115 б. „ж” ЗЗД. Следователно твърдението е наведено формално и опровергано от доказателствата по делото.
Изложеното дава основание да се приеме, че жалбопаделката не е установила предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, с оглед на което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 550 от 29.05.2009 год. по гр. д. № 1069/2007 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ