ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№511
София, 18.05. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1809/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. „Български художник” гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1* от 22.07.2009 год. по гр. д. № 2132/2008 год., с което е оставено в сила решение от 02.06.2006 год. по гр. д. № 227/2003 год. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД против О. Ц. М. за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 11 433,18 лв. за ползването на апартамент № 52, вх. Д, ет. 8 в жилищен блок № 2* за времето от 19.04.1998 год. до 19.04.2001 год. със законна лихва от предявяването на исковата молба 19.04.2001 год. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представена съдебна практика по материалноправният въпрос – активно легитимиран ли е ищецът да предяви осъдителен иск за заплащане на обезщетение за ползване на апартамент собственост на Ж. и може ли съсобственик (ако не се приеме, че Ж. е изключителен собственик) да претендира заплащане на обезщетение за ползването на апартамент, за определение период от време, ако ответникът е осъден да предаде владението му т. е. фактическата власт върху имота. Представя съдебни решения на ВКС по гр. д. № 1206/2005 год., гр. д. № 406/2003 год., гр. д. № 297/2008 год. на петчленен състав на ВКС и гр. д. № 1393/2006 год. по приложението на чл. 38а ЗЖ. и чл. 59 ЗЗД, чрез които жалбоподателят обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В останалата част изложението съдържа оплаквания касаещи неправилността на обжалваното решение, които съставляват основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Ответникът О. Ц. М., чрез особения представител адвокат К в писмен отговор на касационна жалба излага съображения за липса на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и че представените съдебни решения на СРС и СГС не са влезли в сила съдебни актове и не могат да служат като основание за противоречива съдебна практика по т. 2. Поддържа, че поставените правни въпроси нямат отношение към изхода на спора и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли предявения иск, съдът след като извършил анализ на доказателствата по делото, приел че към момента на двете придобивни сделки, с които ищецът получил по дарение и покупко-продажба идеална част от парцел ****, кв. 133д в м. „Красно село -. канал” гр. С., десетте блока са били вече построени, но не са били упоменати в нотариалните актове. Посочено е още, че парцелът е съсобствен и дори да намери приложение разпоредбата на чл. 92 ЗС, ищецът не би могъл да бъде единствен собственик на построеното в парцела, поради което приел, че иска за неоснователно обогатяване, изразяващо се в лишаване на собственика от правото му да ползува недвижимия имот и да получава доходи от него за периода 19.04.1998 г. – 19.04.2001 г. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя на разглеждане въпроса – може ли съсобственик, ако не се приеме, че Ж. е изключителен собственик, да претендира заплащане на обезщетение за ползването на апартамент, за определен период от време, ако ответникът е осъден да предаде владението му. Правеният въпрос се явява относим към материалноправната легитимация на Ж. „Български художник” по иска на кооперацията с правно основание чл. 59 ЗЗД, отхвърлен по съображения, които по същество водят на извода, че за ищеца не съществува неудовлетворено вземане спрямо ответника.
Отговора на този въпрос не променя изхода на делото и в този смисъл не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
От представен изпълнителен лист (л. 23 от делото) издаден на основание влязло в сила решение по гр. д. № 4481/99 год. на Софийски районен съд се установява, че по иск на член -кооператорите Н. и С. Видиновски на основание чл. 38а ЗЖ. , няколко физически лица, между които и ответникът по настоящия иск О. Ц. М. и неговият баща М, понастоящем починал, са осъдени да предадат фактическата власт на ищците върху апартамент – мезонет № 52 със застроена площ 258,80 кв. м, подробно описан в изпълнителния лист. Ответникът О. М. е заемал реална част от посочения апартамент (преустроен незаконно и разделен на няколко жилища от строителя) по заключение на изслушана съдебно техническа експертиза. Следователно, апартаментът, за който се търси обезщетение от ищеца, лишен да го полза, се явява разпределен от кооперацията на посочените член – кооператори, бъдещи собственици, провели успешно иска по чл. 38а ЗЖ. по отношение на ответника и неговия наследодател.
Когато обектите са разпределени между член – кооператорите на Ж. и има ограничаване на ползването на конкретен обект от страна на трето лице без основание, кооперацията не е материалноправно легитимирана да търси вреди от пропуснати ползи от обекта, щом законът в чл. 38а ЗЖ. е предоставил защитата на владението (на възможността да се реализира тази полза) на член – кооператора, бъдещ собственик на конкретния обект, а не на кооперацията.
Иска по чл. 38а ЗЖ. има за предмет владението на жилището и дава възможност на заинтересувания член-кооператор да предяви пряко, без участието на действителния собственик или съсобственик (Ж. докато съществува) своите претенций срещу всяко трето лице, което неоснователно го държи, тъй като по отношение на Ж. отделният член-кооператор има право да държи разпределеното му жилище, след като е построено. В този смисъл, след разпределение на обектите, за процесния период от време, Ж. не търпи обедняване, поради липса на връзка между претендиранато вземане (обедняването) и пропусната полза (след разпределяне на апартамента кооперацията не може да ползва този обект) и отговарящия за задължението лице (ответникът), т. е. липсва елемента обедняване от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД.
От изложеното е видно, че поставеният правен въпрос не обуславя изхода на делото, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 22.07.2009 год. по гр. д. № 2132/2008 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ