ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№384
София, 1.04. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 185/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Н. против въззивното решение на П. окръжен съд № 687 от 25.11.2008 год. по гр. д. № 786/2008 год., с което е оставено в сила решение № 728 от 15.07.2008 год. по гр. д. № 1637/2007 год. на П. районен съд, с което са били уважени исковете на жалбоподателката по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ против П. гимназия по м. на з. стопанство гр. С. и частично е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 2089,92 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение и отхвърлен за разликата до пълния размер 3118,68 лв.
Решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата от 1028,76 лв., в частта за разноските присъдени от първоинстанционния съд по компенсация направени от ищцата в тежест на ответника над 250,62 лв. до 320 лв. и неприсъдени от въззивния съд разноски направени от ищцата в тежест на ответника в размер на 420 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваните части, като постановено в противоречие на представена съдебната практика.
Ответникът П. гимназия „М” гр. С. поддържа, че изложението не съдържа развити основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен частично иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен частично уважен иск за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, жалбоподателката поддържа, че като база за изчисляване на обезщетението, съдът е следвало да вземе предвид полученото от нея брутно трудово възнаграждение за м. май 2007 год. предхождащ уволнението, за който месец трудовото и възнаграждение е било по – високо, а не съобразеното от съда възнаграждение получено за м. март 2007 год., като счита за неправилно виждането на съда, че обезщетението следва да се определи на база получено възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението и това е месец март 2007, тъй като през м. май ищцата има 17 работни дни и е ползвала 3 дни платен отпуск, такъв отпуск е ползвала и през м. април 2007 год., по данни на изслушана съдебно-счетоводна експертиза. От изложеното следва да се изведе, като съществен материалноправен въпроса за брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ във вр. с чл. 228, ал. 1 КТ. Представената от жалбоподателка съдебна практика по този въпрос не влиза в противоречие с приетото в обжалваното решение. Въззивният съд не се е отклонил от трайно установения принцип в закона възприет и в съдебната практика определящ за правнорелевантно брутното трудово възнаграждение за календарен месец, който работникът или служителят е работил през всички работни дни, предхождащ възникването на основанието на съответното плащане. Това е наложила съдът да се върне назад до последното получено брутно трудово възнаграждение за календарния месец, през който ищцата е работила през всичките работни дни и това е месец март 2007 год. С оглед гореизложеното следва, че основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд да е разрешил изведения съществен материалноправен въпрос в противоречие с представената съдебна практика, не е установено.
Относно наведените в изложението доводи за неправилност на решението в частта за разноските, които въззивният съд не е присъдил на нито една от двете обжалващи страни, тъй като не е уважил нито една от двете въззивни жалби, следва да се посочи, че недоволната страна има правна възможност да поиска от съда да и присъди съдебни разноски и при отказ да търси обжалване с частна жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 687 от 25.11.2008 год. по гр. д. № 786/2008 год. на П. окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението на П. районен съд № 728 от 15.07.2008 год. по гр. д. № 1637/2007 год. за отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за разликата над 2089,92 лв. до пълния претендиран размер 3118,68 лв.
Определението е окончателна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ