ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№748
София, 15.07. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 211/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. прокуратура гр. С. против въззивното решение на Силистренски окръжен съд № 119 от 14.12.2009 год. по гр. д. № 184/2009 год., с което е потвърдено решение № 255 от 31.07.2009 год. по гр. д. № 439/2009 год. на Силистренски районен съд, с което П. на Република България е осъдена да заплати на И. П. П. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от незаконно повдигнатите му на 17.08.2006г. и на 23.10.2006г. обвинения по чл. 304б, ал. 1 НК и чл. 301, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, за които е бил оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 128/2007 год. на Сливенски окръжен съд в размер на 1700 лв. със законна лихва от влизане в сила на присъдата 15.06.2008 год. и да заплати обезщетение за имуществени вреди, както следва: 144 лв. направени пътни разходи от П. и неговият защитник; 150 лв. платен адвокатски хонорар и 41,57 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.06.2008г. – 06.03.2009г. със законна лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба 06.03.2009 год. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправния въпрос относно обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа, че с обжалваното решение поставеният правен въпрос е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС и съдилищата – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът И. П. П. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че обжалваното решение е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 2 ЗОДОВ, както и че обжалваемият интерес по присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи иска в посоченият размер, въззивният съд е приел, че с присъда по н.о.х.дело № 128/2007 год. на Сливенски окръжен съд, влязла в сила на 15.06.2008 год., ищецът е признат за невиновен по повдигнатите обвинения за извършено престъпление по чл. 304б, ал. 1 НК и по чл. 301, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, което ангажира отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за репариране на претърпените болки и страдания в резултат на предприетите незаконно действия от правозащитните органи в рамките на наказателното производство. При определяне размера на обезщетението, съдът е съобразил преживения от ищеца стрес (същият е бил задържан за 72 часа), злепоставянето му в обществената, професионална и семейна среда, довело до влошаване на здравословното му състояние (повишаване процента на призната инвалидност), на самочувствието му, засегнало авторитета на ищеца предвид значимостта на заеманата от него длъжност в града – „специалист материално техническо обезпечаване на здравеопазването” в Община гр. С. от изпълнението, на която е бил отстранен и с оглед продължителността на наказателното преследване е търпял и финансови затруднения – в своята съвокупност отрицателни преживявания, които въззивният съд е намерил, че следва да се обезщетят в присъдения от първоинстанционния съд размер, макар критерият за справедливост е могъл да бъде и по-висок, с оглед на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, но поради липса на обжалване в тази посока, размерът не може да бъде променен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя материалноправния въпрос за обществения критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, разрешаван противоречиво от съдилищата.
Въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди – в случая причинени от незаконни действия на правозащитни органи, безспорно е свързан с принципа за справедливост дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерии настъпилата вреда се съизмерява, според установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните обстоятелства. В този смисъл справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Съдът съобразява доказателствата по конкретното дело и като се ръководи от общоприетите принципи за морал, държи сметка за личните чувства на увредения и за начина, но който той субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи личната болка и страдание. Когато съдът е съобразил всички доказателства релевантни към реално претърпените от увреденото лице вреди в доказана причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, както е процедирал съдът по настоящето дело, решението се явява постановено в съответствие с принципа за справедливост, изискващ в най – пълна степен компенсиране на понесените лични болки и страдания. В настоящия случай въззивният съд е намерил, че по отношение пострадалото от незаконното обвинение лице, принципа за справедливост не е приложен в степен на пълно покриване на доказаните болки и страдания понесени от ищеца. С оглед обстоятелства по конкретното дело е видно, че размера на определеното обезщетение не е завишен.
От изложеното следва да се приеме, че няма основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 119 от 14.12.2009 год. по гр. д. № 184/2009 год. на Силистренски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ