ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№481
София, 11.05. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 4 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1701/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОДЗ „С” с. К., област Казанлък против въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 263 от 20.07.2009 год. по гр. д. № 305/2009 год., с което е потвърдено решение № 78 от 30.01.2009 год. по гр. д. № 177/2008 год. на Казанлъшки районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на М. А. А. извършено със заповед № 3 от 15.09.2008 год. на директора на ОДЗ „С” с. К., същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „детска учителка” и ОДЗ „С” с. К. е осъдено да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1824,12 лв., като с допълнително решение от 09.04.2009 год. са присъдени и законни лихви от предявяването на исковата молба 24.10.2008 год. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика – решения на Върховния касационен съд по гр. д. № 1816/99 год., гр. д. № 998/2001 год., гр. д. № 1866/2001 год. и гр. д. № 3022/2008 год. въззивният съд се е произнесъл по въпроса – законосъобразно ли е прекратен трудовия договор на ищцата с изтичане на уговорения срок по чл. 325, т. 3 КТ. Изложени са съображения относими към съществото на спора в оспорване правилността на обжалваното решение.
Ответницата М. А. А. в писмен отговор на касационната жалба поддържа липсата на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в предвидените хипотези. Изложени са и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи исковете на предявеното основание, съдът е посочил, че условията, при които може да се сключи трудов договор за определен срок са регламентирани в разпоредбата на чл. 68 КТ, а изключението е предвидено в чл. 68, ал. 4 КТ и то е „по изключение”, което според § 1, т. 8 от ДР на КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Прието е, че уволнението на ищцата не покрива фактическия състав на посочените разпоредби – ищцата е имала сключен трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя, който е прекратен на основание чл. 71 КТ, последван от нов трудов договор за срок до 14.09.2008 год., прекратен с обжалваната заповед по чл. 325, т. 3 КТ. Съдът е посочил, че не са били налице предпоставките на чл. 68, ал. 3 (предишна ал. 2) КТ за сключване на срочен трудов договор, нито в заповедта за сключването му са посочени причините обосноващи срочността му, поради което незаконосъобразно трудовото правоотношение е прекратено на посоченото в заповедта правно основание. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 68, ал. 5 КТ, според която договор сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и ал. 4, (какъвто се явява настоящият трудов договор) се смята сключен за неопределено време, затова заповедта за прекратяването му на основание чл. 325, т. 3 КТ „с изтичане на уговорения срок” е незаконна и подлежи на отмяна с произтичащите от това последици.
Отговора на поставения в изложението на работодателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос – законосъобразно ли е прекратено трудовото правоотношение с ищцата се покрива със съществото на спора, което съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в трите хипотези на разпоредбата.
В изложението е наведен довод, относно подадена от ищцата молба до работодателя за назначаването и на длъжността „детска учителка” за срок до 14.09.2008 год., преценена от съда като правно ирелевантна.точнен като въпрос – могат ли страните, след сключен трудов договор със срок за изпитване, да сключат трудов договор за определен срок, ако постигнат съгласие за това, отговора принципно е положителен. Няма забрана да се трансформира трудов договор за неопределено време (със или без уговорен срок за изпитване) в трудов договор за определен срок при наличие на постигнато съгласие за това, ако се съблюдават ограничителните норми на чл. 68, ал. 2 и ал. 3 КТ, относно възможността за сключване на срочен договор и изменението е извършено с писмен акт. В този смисъл е представено от жалбоподателя съдебно решение по чл. дело № 1866/2001 год. на ВКС. Обжалваното решение не влиза в противоречие с тази съдебна практика. Извършеният от съда анализ на правната норма съответства на приетото в посоченото решение и с постоянната съдебна практика по приложението на чл. 68 КТ. В настоящият случай обаче фактите са различни. Трудовият договор със срок за изпитване уговорен в полза на работодателя е прекратен от работодателя по реда на чл. 71, ал. 1 КТ и в случая не се поставя въпрос за изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Последващият трудов договор е нов и сключен след изтичане на срока за изпитване. Този договор, както е посочил съдът, следва да съблюдава ограничителните норми на чл. 68, ал. 2 и ал. 3 КТ, като в договора следва да се посочат и причините, които са обусловили срочността му. В противен случай, той се явява сключен в нарушение на посочените разпоредби и се смята сключен за неопределено време, при режим за неговото прекратяване, различен от приложения по отношения на ищцата.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят ще следва да заплати направените от ответницата за настоящето производство съдебни разноски в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263 от 20.07.2009 год. по гр. д. № 305/2009 год. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА ОДЗ „С” с. К., област Казанлък да заплати на М. А. А. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 200 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ