ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№44
София, 2.02. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 1 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 31/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. В. А. против определение № 842 от 26.11.2009 год. по гр. д. № 3792/2008 год. на четвърто отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на определение № 110 от 08.05.2007 год. по гр. д. № 156/2007 год. на Т. районен съд.
Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да остави молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК без разглеждане, тричленният състав на Върховния касационен съд е посочил, че определението по гр. д. № 156/2007 год. на Т. районен съд е постановено при условията на чл. 300, ал. 6 ГПК (отм.), представлява акт от кръга на посочените по чл. 237, б. „ж” ГПК (отм.), тъй като е издаден въз основа на акт за начет-документ, въз основа на който законът допуска издаване на изпълнителен лист. В този случай се предвижда защита по друг ред и съгласно чл. 300, ал. 6 ГПК (отм.) длъжникът може да оспорва изпълнението по реда на чл. 250 и чл. 254 ГПК (отм.), което прави искането за отмяна по чл. 303 ГПК недопустимо.
Определението е правилно.
Съгласно т. 2 от Постановление № 2 от 29.09.1977 год. на Пленума на Върховния съд на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници, и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, което следва от естеството на института. Поради това, не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и актовете, за които законът предвижда защита по друг ред, какъвто е случаят с решенията за издаване на изпълнителен лист по чл. 237, б. „в”, „г”, „д”, „е” и „ж” ГПК (отм.).
Законосъобразно съдът е приел, че определението, чиято отмяна е поискана по реда на чл. 303 ГПК, като постановено при условията на чл. 300, ал. 6 ГПК (отм.) е акт от кръга на посочените в чл. 237, б. „ж” ГПК (отм.), тъй като е издаден въз основа на акт за начет, случай в който законът предвижда друг ред за защита на длъжника – да оспори изпълнението по реда на чл. 250 и чл. 254 ГПК (отм.), което прави молбата за отмяна недопустима.
Оплакванията на жалбоподателката не касаят допустимостта на молбата за отмяна, респ. не визират незаконосъобразност на обжалваното определение. Оспорване на изпълнението по акта за начет, какъвто е характера на оплакванията, както се посочи, следва да се извърши по реда на чл. 250 или чл. 254 ГПК (отм.).
С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 842 от 26.11.2009 год. по гр. д. № 3792/2008 год., четвърто отделение на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ