ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№126
София, 13.03. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 138/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Р. Т. против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 207 от 03.11.2008 год. по гр. д. № 419/2008 год., с което е обезсилено решение № 72 от 03.06.2008 год. по гр. д. № 252/2006 год. на Великотърновския окръжен съд, с което на основание чл. 1 ЗОДОВ са били уважени исковете на жалбоподателя, като О. дирекция „П” гр. В. е осъдена да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 5946,40 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., със законна лихва върху двете суми от 17.10.2005 год., причинени от незаконни действия на ответника по изземване на 04.04.2003 год. с протокол на РПУ – Велико Т. собствен на ищеца лек автомобил марка „Н”, модел „Т” , рег. № ВТ 63-55 АС.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава съществен материалноправен въпрос, касаещ правната квалификация на предявения иск, разрешен от съда в противоречие с представена съдебна практика – решение по гр. д. № 5786/2007 год. на Върховния касационен съд и решение по гр. д. № 26/1998 год. на Върховния касационен съд.
Ответникът О. дирекция „П” гр. В. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е обезсилено първоинстанционното решение, с което са били уважени искове по чл. 1 ЗОДОВ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложеното по допускане на касационно обжалване поставя съществен материалноправен въпрос относим към задължението на съда да определи сам правната квалификация на заявеното с исковата молба спорно материално право, като прецени дали иска има своето правно основание в чл. 49 ЗЗД или в чл. 1 ЗОДОВ и доколкото няма промяна във фактическите обстоятелства по исковата молба да разгледа делото по същество, вместо да обезсилва първоинстанционното решение и да връща делото за ново разглеждане. Жалбоподателят поддържа, че поставения въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика – две решения на състави на Върховния касационен съд, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване. Правната квалификация на заявеното спорно материално право, (изведена от първоинстанционния съд в процеса на делото) е от съществено значение за спора и правилността на извода, относно основанието на въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение приемейки, че е разгледан непредявен иск.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 207 от 03.11.2008 год. по гр. д. № 419/2008 год.
УКАЗВА на Т. Р. Т. в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 5 лева на основание чл. 18, ал. 3 от Т. за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на трето г. о. за насрочване.
Определението по допускане на касационно обжалване не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ