ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1468
София, 3.12. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1111/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. С. против въззивното решение на Софийски градски съд от 02.04.2009 год. по гр. д. № 2132/2008 год., с което е оставено в сила решение от 24.04.2008 год. по гр. д. № 27268/2007 год. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя против М. на з. по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на заповед № Р* от 24.09.2007 год. на Министъра на з. , с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 19а, ал. 2 във вр. с чл. 19,ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на Регионален център по здравеопазване гр. К. и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, поради незаконно уволнение в размер на 7654, 02 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Твърди, че основният въпрос от значение за изхода на делото – кой е пасивно легитимиран да отговоря по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ като работодател, когато трудовият договор е сключен от по-горестоящ от работодателя орган по чл. 61, ал. 2 КТ се разрешава противоречиво от съдилищата, за което представя съдебна практика, както на ВКС, така и съдебни решения постановени от инстанционни съдилища. Въпросът е поставен във връзка с приетото от съда, като основание за отхвърляне на исковете, че М. на з. не е пасивно материалноправно легитимирано да отговоря по исковете, тъй като трудовото правоотношение е възникнало между ищеца и Регионалния център по здравеопазване гр. К., който е самостоятелно юридическо лице и отговоря на всички изисквания за работодател съгласно § 1, т.1 ДР на КТ, и където ищецът изпълнява длъжността „директор”.
Ответникът М. на з. не е представил писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвъредно първоинстанционно решение, с което са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос е относим съм предмета на делото, тъй като обуславя крайния извод на съда за неоснователност на исковете, но не е основание за допускане на касационно обжалване. Въпроса за пасивната материалноправна легитимация на работодателя по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, когато трудовият договор за длъжности определени в закон или в акт на Министерския съвет се сключва от по – горестоящия, спрямо работодателя орган, във времето е разрешаван противоречиво. В едни случаи се е приемало, че работодателските функций по отношение сключването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение принадлежат на органа по чл. 61, ал. 2 КТ, т. е. на съответното М. – на образованието и науката, на културата, на здравеопазването. В други е застъпено виждането, че в някои случаи на йерархически подчинени структури независимо, че трудовият договор е подписан от висшестоящия орган (касае се до длъжности определени в закон или в акт на Министерския съвет), трудовото правоотношение възниква с предприятие, в което е съответната длъжност, т. е. трудовоправната връзка се създава между служителя и предприятието, в което той работи и предприятието е пасивно легитимирано да отговоря по исковете. В настоящият случай това е Регионален център по здравеопазване гр. К., където ищецът е заемал длъжността „директор”. Второто виждане се е наложило като трайна съдебна практика, която е възприета и с обжалваното решение. Компетентността на висшестоящия орган по чл. 61, ал. 2 КТ се изчерпва със сключването и прекратяването на трудовия договор. Затова страните по трудовото правоотношение, между които се сключва трудовия договор и страните, между които възниква и действа създаденото трудово правоотношение са различни, т. е. надлежни страни в материалното правоотношение са служителят и работодателят – предприятието, в което служителят работи. Поставеният в изложението правен въпрос се явява разрешен от въззивния съд в съответствие с трайно възприетата съдебна практика, което изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Противоречивата съдебна практика е преодоляна. Едното виждане е изоставено и съдебната практиката се е обединила около второто виждане, което е застъпено в обжалваното решение.
При тези съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.04.2009 год. по гр. д. № 2132/2008 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ