ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№608
София, 15.06. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на11 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 10/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Х. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 919 от 09.07.2009 год. по гр. д. № 2363/2008 год., с което е оставено в сила решение от 29.04.2008 год. по гр. д. № 1684/2006 год. на Софийски градски съд, с което по иск на Л. И. Т. жалбоподателката е осъдена да му заплати 4050 лв. неизпълнено задължение по договор за заем на основание чл. 240 ЗЗД и 22012 лв. договорена неустойка за периода 11.05.2003 год. – 03.05.2006 год. на основание чл. 92 ЗЗД със законна лихва върху главницата, считано от 23.06.2006 год. до окончателното изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправният въпрос – кои са обективните критерии, от които съдът следва да се ръководи при преценката за прекомерност на неустойката по чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Въпросът е свързан с твърдение, че уговорената неустойка е прекомерно голяма и следва да се намали до размер 10 000 лева, с оглед на което решението се обжалва в осъдителната му част над 10 000 лв. до уважения размер.
Ответникът Л. И. Т. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 92 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи иска в посоченият размер, съдът е приел, че уговорената между страните неустойка по своя характер е мораторна неустойка за забавено изпълнение и кумулативна наказателна – дължи се заедно с обезщетението за вреди. Съдът е посочил, че размера на договорната неустойката не е прекомерен, тъй като нарастването не се дължи толкова на начина на изчисляване, колкото на продължителния период на неизпълнение на задължението – договорът за заем е сключен на 18.04.2001 год. за сумата 12 000 лв. със срок за връщане до 15.05.2001 год., след падежа ответницата е погасила част от задължението в периода м. септември 2001 год. – м. ноември 2002 год. в размер на 7950 лв., след което престанала да плащала, като искът, за част от размера на неустойката, така както е уговорена е отхвърлен, като погасен по давност. Посочено е още, че липсата на законово определение на понятието прекомерност и на единни критерии (правила) при определяне на прекомерността, за всеки отделен случай прекомерността е различна в зависимост от конкретните фактически обстоятелства.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос, касаещ извеждането на обективни критерий за определяне размера на неустойка като прекомерен, не дава основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не обуславя решаващите мотиви на съда за основателността на иска в уважения размер.
Разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност за намаляване на неустойката, когато е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди.становяването на несъответствието на неустойката с вредите не е въпрос на право, а на факт, тъй като съдът следва да установи размера на претърпените от кредитора вреди и да го сравни с размера на неустойката. Това не се извършва служебно, а по искане на заинтересуваната страна. Върху длъжника, който се ползва от намаляването на неустойката, лежи доказателствената тежест да установи елементите на юридическите факти, при наличието на които е допустимо това. В този смисъл, меродавни за намаляване на неустойката, като прекомерно голяма, са претърпените от кредитора вреди, които се определят от общите правила за границите на гражданската отговорност, за което не са нужни обективни критерии. Това прави поставеният правен въпрос без значение за изхода на делото и обуславя липсата на основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 919 от 09.07.2009 год. по гр. д. № 2363/2008 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ