ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№200
София, 04.03. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5318/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Потребителна кооперация „Б” гр. Т. против въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 199 от 30.07.2008 год. по гр. д. № 381/2008 год., с което е оставено в сила решение № 186 от 17.03.2008 год. по гр. д. № 4421/2007 год. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против Държавата представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, предявен на основание чл. 97, ал. 1 ГП. (отм.), за признаване за установено, че П. „Б” гр. Т. е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ * в кв. 22 по плана на гр. Т., с площ 816 кв. м, ведно с построена в него мандра с площ 330 кв. м.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението. Обсъжда съставения през 1965 год. Акта за държавна собственост, като твърди, че не доказва право на собственост в полза на ответната страна. Представя решение по гр. д. № 652/1999 год. на ВКС, че акта за държавна собственост не създава права.
Ответникът Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез О. у. на област С. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен установителен иск за собственост, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението за допускане на касационно обжалване не визира основания по чл. 280, ал. 1 ГП. – няма изведен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е отнесен към конкретна хипотеза от приложното поле на цитираната разпоредба. Развитите съображения основно касаят правата на ответната страна по представяния Акт за държавна собственост, с твърдението, че той не създава титул на собственост, в който смисъл е представено решение по гр. д. № 652/1999 год. на ВКС. Посочено е още, че лисват мотиви на въззивната инстанция относно твърдението на ищеца, че е придобил имота по давност на оригинерно основание.
С оглед на изложеното и данните по делото, следва да се посочи, че въпросът за правото на собственост на ответника по предявен положително установителен иск не е съществен материланоправен въпрос. За основателността на иска ищецът следва да докаже по положителен начин, че е придобил правото на собственост върху имота, и че има правен интерес от исковото положително установяване на собствеността, т. е. че владее веща, тъй като, ако спорният имот е във владение на ответника – несобственик, притежателят на собствеността ще се нуждае от ревандикация. В този смисъл поставения от жалбоподателя въпрос за правото на собственост на ответника по негов установителен иск за собственост, ако може да се изведе, че това е материалноправен въпрос, разрешен от съда в противоречие с представена съдебна практика, не е съществен за делото, тъй като от него не зависи изхода на спора, а касае заетата от ответника позиция по иска. Ако ищецът не е успял да докаже правото си на собственост, не е необходимо ответникът да докаже, че той е истинският собственик, за да се отхвърли иска. Дали ищецът е успял да установи правото си на собственост, което в случая е свързано и с установяване на правоприемство между него и Спестовно кредитно сдружение „Д” с неограничена отговорност с. Т. от 1920 год., закупило, по твърдение на ищеца, процесния имот от физическите лица И. и Г. Й. са въпроси по съществото на спора, извън приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГП. , които се обсъждат в производство по чл. 281 ГПК.
В изложението се поддържа, че въззивният съд не бил обсъдил твърдение на ищеца за придобиване правото на собственост по давност, като първичен способ за придобиване. Този въпрос е обсъден от въззивния съд в контекста на чл. 86 ЗС, установил забрана за придобиване по давност на вещ социалистическа собственост (редакция до 1990 год.), респ. забрана за придобиване по давност на вещ държавна и общинска собственост (редакция ДВ бр. 31/1990 год.). По този въпрос трайната съдебна практика е безпротиворечива. Дали ищцовата кооперация е придобила собствеността върху спорния имот на това придобивно основание, касае конкретна фактическа обстановка и съществото на спора, които са извън предмета на производството по допускане на касационно обжалване.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са установени предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199 от 30.07.2008 год. по гр. д. № 381/2008 год. на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ