ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№85
София,4.02. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 2 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3934/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. М. и А. Г. М. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 352 от 04.07.2008 год. по гр. д. № 229/2008 год., с което е отменено решение № 33 от 17.01.2008 год. по гр. д. № 800/2007 год. на П. окръжен съд, с което иска на жалбоподателите против ответника за присъждане на обезщетение за неустойка по споразумение от 04.05.2004 год. е бил уважен за сумата 3000 лв., и вместо това, въззивният съд е отхвърлил иска за посочената сума и оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която иска е бил отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 19 000 лв. и в частта на присъдените разноски.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят, като съществен материално правен въпрос, за който твърдят, че въззивният съд е разрешил в противоречие с представена съдебна практика, е дали забавеното изпълнение на главното задължение освобождава изцяло длъжника от отговорност за неустойка или това е само основание за намаляване на нейния размер по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, ако длъжникът своевременно е направил такова искане.
Ответникът Ш. И. Х. не е подал писмен отговор на касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението въззивно и с него, като е отменено първоинстанционното решение е отхвърлен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв., намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли иска с правно основание чл. 92 ЗЗД въззивният съд е приел, че уговорената между страните със споразумение от 04.05.2004 год. неустойка е за пълно неизпълнение на главното задължението – ако ответника не направи отказ от спорното право, по силата на който производството да бъде прекратено, за което е бил поканен от ищците, дължи обезщетението по т. 3 от споразумението. Въззивният съд е посочил, че не е предвидена неустойка, която да се дължи и в случай, че такъв отказ бъде направен след изтичане на срока по споразумението, т. е. ако задължението се изпълни със забава, както е станало в настоящето производство – ответникът е направил отказ от иска, за който е бил поканен, след като е заведено настоящето производство. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че не е налице условието по т. 3 от споразумението между страните от 04.05.2004 год. и предявения иск за заплащане на неустойка се явява неоснователен.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят въпроса дали при забавено изпълнение на главното задължение, длъжникът може да се освободи от заплащане на неустойка или съдът може само да намали нейния размер по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, при направено искане за това от длъжника. Същественият материално правен въпрос се свежда до вида на договорената неустойка и когато тя е уговорена за пълно неизпълнение, може ли да се присъди обезщетение за неустойка при забавено изпълнение, каквато не е уговорена между страните. Представените от жалбоподателите съдебни решения касаят освобождаването на длъжника от отговорност за неустойка при непреодолима сила с характеристиката на непредотвъртимост и непредвидимост, като обективна невъзможност за изпълнение – решение по гр. д. № 1117/1997 год. на ВКС, решение относно обезщетителната и наказателна функция на неустойката, чрез съчетанието на които се обезпечава надлежното изпълнение от длъжника по търг. дело № 275/2007 год. на ВКС, и решение по гр. д. № 1263/1999 год. на ВКС, относно вземането за неустойка и неговата изискуемост – от момента, в който срока за изпълнение е изтекъл. Тази съдебна практика няма отношение към поставения за разрешаване въпрос и в този смисъл не попада под приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Решението обаче не е постановено в противоречие с установената съдебна практика по чл. 92, ал. 2 ЗЗД, разпоредба предвиждаща намаляване размера на неустойката, когато е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти. В случая се претендира изцяло уговорена неустойка за пълно неизпълнение, когато е установено забавено изпълнение, което е различно от неправилното изпълнение или изпълнението отчасти. Вредите при мораторна неустойка са различни от вредите при частично или неточно изпълнение, и когато такава неустойка не е уговорена, а се установи, че кредиторът е получил изпълнение, но то е забавено, уговорената неустойка за пълно неизпълнение не се дължи.
При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.,
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 352 от 04.07.2008 год. по гр. д. № 229/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ